Recent Posts

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Think Different

Напишете в Гуугъл "Think Different" и пътвото клипче е именно това -



Супер направено :-)))

неделя, 24 януари 2010 г.

едни мисли за сайтовете за запознанства.

Годината е 2002. Сайтовете за запознанства набират популярност с плашещи темпове. Стотици хора доверяват любовния си живот на нещо започващо с www. Хора от всяко ъгълче на България се вливат в тези сайтове с надеждата късметът най-после да им се усмихне и мечтаната брюнетка с 500 IQ, дълги крака и завидни гърди да им драсне едно съобщение и нещата да потръгнат. Ситуацията изглежда така. Средно статистическият интернет-сваляч се регистрира с трите си имена, въвежда скромно описание, качва една снимка с приятел, пуска стръвта и чака рибки. Описанието в повечето случаи засяга интересите на потребителя, ежедневие и бит, музикални наклонности, какво и защо търси в този сайт и т.н. Същото е и при нежния пол.
            Идилия цари през 2002. Младежи и девойки, куцо, кьораво, сакато се “регва” и започва любовни авантюри, каквито и в приказките няма. На пръв поглед нищо нередно. Хората търсят, а както са казали великите мислители – който търси – намира.
Представи си сега един младеж. Младеж с типичния за тинейджърите, изстрадан, неразбран и безинтересен живот, младеж, преминаващ през специфичен период, такъв какъвто всеки един от нас е преживял. Нелек живот, винаги прецакан, без любов, без истински приятели. Регистрира се във въпросния сайт, с ясната цел да бъде някой друг, да се хареса на “стадото”. Но как да бъде забелязан сред стотиците, хилядите? Как, аджеба, готините в сайта, тези със ВИП статуса и със стотиците обожатели да го забележат? Мислейки върху тези въпроси, жадувайки за интернет-съвкупление с едрогърда мадама, нашият герой решава да се назове “СеКс МашИнА!_”. Поредица от главни и малки букви, допълнени с препинателни знаци в пълен противовес с българската писменост определят неопределения младеж като машина, конструирана да задоволява женските еротични нужди. Да бъде ден! И стана. На сутринта няколко писма от що-годе готини женски бяха ситуирани в майл-бокса. Дори имаше предложения за кафе. Дъга озари младежа и надежда се забеляза в изцъкления му поглед – зад очилата. Дори от радост една пъпка сама се изстиска. Почеша се под мишницата, стана и животът му придоби смисъл.
            Така дойде 2005. Три години по късно интернет пространството е три пъти по-пълно със “СеКс МашИнИ!_”. Сайтовете за сапознанства цъфтят и се раждат изпод ръцете на всеки себеуважаващ се двадесет и две годишен програмист със солиден диоптер и кецове. Оригиналност блика от мониторите на стотици търсещи любов. Изгубени души, със снимки и описание. Изгубени хора, намерили подслон докъто открият истинското в себе си, или просто така, без да търсят, само да не ги вали бурята отвън, която ние простосмъртните наричаме живот.
            Фейкове за запознанства. В това се превърнаха българските сайтове за запознанства. Наричам ги условно фейк, тъй като хората от 2002, истинските, със снимката с приятел и “тъпото” описание “избеляха” на фона на онези “машини”, за които стана на въпрос, които потъпкват правописа на България, онези, за които фотошоп-ът е решение на всички екзистенциални проблеми свързани с човешкото битие. Къде на шега, къде на сериозно, повечето от тийн-овете, потребяващи услугите на фейковете наистина не са себе си. Себеизменянето и пречупването на личността през призмата на “готиността” е основна характеристика на съвременния фейк потребител, искащ да бъде звезда в кибер пространството. А всичко започна от един очилат, пъпчив левент и се стигна до категоризирана група от хора, носещи у себе си същите качества като него.
            Жестока е призмата на “готиността”, жестоко е да искаш, а да не можеш. Булшинството от хора, искащи да са уникални не разбират дълбоката същност на тази дума и в желанието си да са такива, събуждат смях у страничните наблюдатели. Призмата промива техните мозъци и ги кара да нахлуят в свят, в който понятието готин се характеризира с руси кичури, тениски с надписи Адибас и очила тип “електроженска маска”. Снимка, размазана почти до неузнаваемост, е новият тренд сред подрастващите. Описания и никнеймове от рода на “КвАрталНъъЪъ КучКаА!”, “ПаЗи СИ КурВаТа, ВлиЗаМ с ПаРитЕ..” и т.н. са изключително обезпокояващи от гледна точка на националната ни култура, но за “машините”, това е нещо “Жестоко”. Но какво се крие зад тези никове? – несигурност. Несигурност в себе си, неувереност в собствената красота, неувереност в собствения изказ и жаргон, страх от отхвърляне от кибер света. Резултатът е стотици хиляди прякори и единици личности.
Тази “различност”, породила еднаквостта във фейковете, се вплита не само в нет-а, но и в реалния живот на българите. Комбинирано с мутренско-чалгарския тренд, фейк движението превзема училища, дискотеки, ресторанти и кафенета. Пътува с трамваи, рейсове и самолети. Движи се до теб, до мен. Контролира те, дори подсъзнателно, но го прави.
            Ако попитам един себеуважаващ се млад потребител на фейк, какво му харесва в един такъв сайт, отговорът би бил еднозначен – “Ми кефи ме, убивам времето, пък и има яки пички”. Да, така разсъждават всички машини, всички овчици от стадото, които въпреки фактите се самоопределят като различни. Там, те наистина са различни, различни от себе си, но еднакви с останалите.
            Така дойде 2010. Почти няма свестен човек във фейковете. Всеки прилича на другия, ако не по описание, то по ник, ако не по ник, то по прическа или тениска. Идентичността е забулена там някъде между “www” и “СеКс МашИнА!_”, въпросът е кой първи ще се осъзнае и ще качи снимка с приятел, снимана от човек, не в огледалото на “кенефа”, който ще напише какво обича да чете и какво момиче търси. Въпросът е кой ще захвърли първи потника на дупки и ще облече нормална бяла тениска и светъл деним. Кой ще е този герой, който ще си отреже бретона, влизащ му в носа и ще каже “Аз не съм секс машина, аз съм нормален!”. Нека трансформацията започне сега, на който му стиска!

сряда, 20 януари 2010 г.

Защо всеки използва титлата DJ?

Проблема се корени в the effin чалга и ДИДЖЕЙ ЖИВКО МИКС. Е от там са тия работи, понеже той е готин с мускули и татус, и може да свали всяка една яка пичка, само като и каже, че е ДИДЖЕЙ. Останалото е плод на лесно - манипулативния, прост и неук български земеделец (селянин), който иска просто да е като него - господин-д'жей ЖИВКО ПИЧЯ. Истинските, умните,себеуважаващи се, учещи, имащи представа какво правят, какво слушат и защо го слушат никога не биха си сложили титлата ДИДЖЕЙ пред името, защото просто знаят, че това е типична аграрна постъпка и не отива на един модерен, здраво стъпил на земята младеж.

БТВ Сигурно има и истински ДИДЖЕИ, които си заслужават титлата пред името, но мисля, че са единици.

петък, 15 януари 2010 г.

Малко реалност

'Начи, аман браче, от изкуственящина и "набумбаност" (сега си я измислих тая дума). Аман от химерата за красив, многоцветен и безконечен откъм случки живот. Писна ми да смятам, че в крайна сметка съществува някаква сила, която ни помага, когато се наложи. Повръща ми се вече от фалшиви представи и безпочвени надежди, казвам "ОХ" от рекламите, в които ми правят намаление на праха с 1 лев, все едно, видиш ли, "нека съжалим потребителя". Не ви искам съжалението, бичес (това за рекламите по междудругото...).
Колкото и да е назъбено и грубо твърдението ми, смея да положа тезата, че човек може да разчита само на себе си, на вътрешния си инстинкт, на силата в него, волята и увереността в собствения си пауър. Да разчиташ на близки и приятели е друг въпрос - тук говоря за нещо величествено, някаквва невидима сила - не можеш да се довериш на това. Стига с тия бабини щуротии, че мечтите, без да работиш по тях, ще се сбъднат, ако ги искаш много силно. Тези, които твърдят това, явно живеят в някакво тяхно си атомно пространство и не са проучили тази теза, както трябва. Истината е, че мечтата е КАТАЛИЗАТОР, драги, не НАЧИН!
Това е малко от моята реалност. Моята, защото до скоро вярвах, че има сила, която иска да съм на върха, но осъзнах, че тая сила съм аз, и трябва да работя върху нея, за да я поддържам.
'Айде сега помислете.
Успех.

вторник, 12 януари 2010 г.

ин дъ джим


Покрай това учене, главата си затрих.
Смятам, че почивката е също толкова важна, колкото и самото бъхтане над учебниците. Качествена почивка, обаче. Такава, че тотално да забравиш за ученето, да изчистиш мозъка от боклука (вж. Peaceful Warrior) и да се съсредоточиш само и единствено върху едно нещо. Фитнеса е идеалното решение. Затова реших да преустановя тренировките. Дано помогне, пък и доста неща съм научил в залата, което си е чист житейски плюс :)

понеделник, 11 януари 2010 г.

Има смисъл...

Готино послание, идеално изпълнение :)


Първи пост за 2010...и...Чък Бас.


Чък е герой от "Клюкарката". Абе, женкар. Има нещо, което безконечно и изкрено ме кефи в този персонаж. Може би не начинът, по който е груб, ами способността му да е непокист, или трябва да кажа - "целеустремено непукист". Създава усещане, че трудно би могъл да бъде изваден от равновесие и едва ли някой е способен да го отклони от целта му. Такива хора имат своя чар. В реалния живот едва ли бих се изкефил на човек, който те мами, за да се добере до целта си, но пък може би тайно искам да съм такъв...знам ли, човек докъто не опита, не може да е сигурен.

Друга приказка е и personal styling-ът му. Винаги съм се кефил усета му (или пък този на стилистите...уот ева..) за "шарки" и цветове.

Гепи, Чък.