Тихият /мирният/ войн. Интересно име, макар според мен да не е най-доброто за този филм. Ще запазя аргументите за себе си. Все пак очакванията ми за продукцията се потвърдиха. Загледах филма с идеята да вникна в смисъла му и да си извадя някаква поука (както в прочем, напоследък, към всеки филм тръгвам с тази нагласа). Странното е, че това беше един от малкото (да не кажа единствения) филми, от които не можах да определя една точна и правилна поука, накрая бях доста объркан, нещо, което е ново за мен.
За филма прочетох в някакъв друг блог (съжалявам, но не запомних името), от който разбрах, че има и книга. Създаден по истински случай, името и описанието във въпросния блог ме грабнаха от първия прочит.
Младо момче, гимнастик, изключително надарен и отдаден на спорта полага неимоверни усилия за предстоящо състезание. Той е добре познатия ни тип "мачо" от другите филми. Всяка вечер с различна девойка, търсен младеж, идеалът на компанията. На какво ви намирисва? На празнота. Една вечер, безсънна вечер, той отива да пазарува в близкия магазин, където е посрешнат "странно" от един видимо 50-60 годишен "дядка". Странен от начало той събужда интерес в нашето момче. В последствие така и не се разбира какъв е, кой е и защо е този "дядка", но наистина споделя интересни и доста философски, мъдри неща с момчето, което след моторна катастрофа и множество телесни поражения се съвзема и все пак отива на мечтаното състезание.
Да, краят е доста объркващ, бих казал не само краят, за да разбереш нещата, които се извеждат като тези, може би трябва повторно гледане, но наистина смятам, че филмът е добра храна за търсещата мъдрост душевност :Р.
Гледайте го!
0 коментара:
Публикуване на коментар