Насладете се. Замислете се!
Recent Posts
четвъртък, 29 октомври 2009 г.
понеделник, 26 октомври 2009 г.
Всеки сам решава...
Победителят вярва, че ние създаваме съдбата си.
Загубенякът вярва, че съдбата създава нас.
Победителят мисли: “Има какво да науча от всекиго”.
Загубенякът мисли: “Всички са по-зле от мен - няма какво да науча от тях”.
Победителят държи на сериозните неща и прави компромиси с дреболиите.
Загубенякът държи на дреболии и прави компромиси със сериозните неща.
Победителят вижда във всеки проблем решения.
Загубенякът вижда във всяко решение проблеми.
Победителят използва тежки аргументи и безобидни думи.
Загубенякът използва безобидни аргументи и тежки думи.
Победителят казва, когато сгреши: “Моя грешка”.
Загубенякът казва, когато сгреши: “Не съм аз виновен”.
Победителят се учи от грешките си, когато прави нещо.
Загубенякът се учи да не прави грешки, като не прави нищо.
Победителят казва: “Нека ти помогна”.
Загубенякът казва: “Това не е моя работа”.
Победителят казва: “Може да е трудно, но е възможно”.
Загубенякът казва: “Може да е възможно, но е трудно”.
Победителят винаги има план за действие.
Загубенякът винаги има извинение за бездействие.
Победителят казва: “Трябва да направя нещо”.
Загубенякът казва: “Трябва да се направи нещо”.
Победителят се грижи нещата да се случват.
Загубенякът оставя нещата да се случват.
Победителят има мечти.
Загубенякът има кроежи.
Потребителят се труди, за да победи.
Загубенякът иска да победи, без да се труди.
Победителят казва: “ПостигнахМЕ го”.
Загубенякът казва: “Постигнах го”.
Победителят изповядва философията “Не прави на другите каквото не искаш да направят на теб”.
Загубенякът изповядва философията “Направи го на другите, преди те да са го направили на теб”.
Победителят вярва, че начинът той да спечели е като всички спечелят.
Загубенякът вярва, че начинът той да спечели е като другите изгубят.
Победителят дава повече, отколкото взема, без да прави сметки.
Загубенякът смята, че победител е който взема повече, отколкото дава.
Браво за превода на Григор. Прегледайте цялата статия тук.
А ето и от мен, една стара статия за победителя - http://suchamixture.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html
сряда, 21 октомври 2009 г.
pr
Понеже съм в такъв период, в който все още съм на кръстопът, какво да избера да уча като студент, се поинтересувах малко от "ПиАр-а" или така нареченото "Връзки с обществеността" /public relations/. Оказа се, че професията е далеч от моите разбирания - върховете, които могат да се достигнат, не са особено високи; не се цени трудът на PR-ът; заплащането не е нещо особено; денят ти е зает с професията изцяло, което е малко досадно. Доста ме учудиха нещата, които прочетох, но пък казват, че професията имала като цяло "светло" бъдеще. Да видим. :)
Четете тук и тук.
вторник, 20 октомври 2009 г.
позиция
Станаха едни скандали в клас, (съ)ученици нападат учители, че не преподават, както трябва, не зачитат мнението им, не отговарят на въпросите им, че им държат груб тон.
Въобще кавга голяма, стигна се до класни ръководители, директори, шаш и паника. И всеки се прави на по-голям от другия, всеки има своите доводи, но пък, като че ли жаждата за блакански спор и байганьовска простащина надделяват и се тръгва по грубия път. Дори спор между самите съученици възникна - че едните били лицемери и говорели зад гърба на учителя, а нямали смелостта да им кажат мъките си директно. И докъто огньове горяха около мен, аз останах привидно спокоен. Много странно безразличен. Дори в един момент се зачудих въобще нормално ли е това - почувствах се един от тези лицемери, който хули зад гърба, но в отношенията си лице в лице с даскалите бях ангелче. Но пак слабо ме човъркаше този факт. Исках да кажа нещо, да се защитя, но не намерих точните думи и си замълчах.
Сега на свеж мозък, поразсъждавах няколко дни над тезата, че съм мишка и нямам смелостта да отстоявам правата си, когато и където трябва. И така изплуваха доводите, които са ми били тогава в главата, но сега чак успях да ги осъзная.
Първо - за мен е важно да имам позиция, да, но по-важен ми е бала, тъй като това е последната ми година в даскалото, а догодина ме чакат изпити. Нямам време да се захващам с излишни драми, спорове и тем подобни, тъй като това би било "-" в моя актив като ученик. Колкото и обективно да е оценяването, все пак всички сме хора и накрая на годината, учителя ще вземе в предвид поведението ми, малко или много. Ако за вас това е "лицемерие" или "страхливост", ок, за мен това е един вид тактика.
Второ - хубаво е преди да тръгнеш да спориш, да се вгледаш в действията си, които са довели до спорната ситуация. Дали в действителност виновният не си самия ти. Добре е, когато човек вижда нещата от различна гледна точка. Аз лично така бих постъпил, така според мен е редно, защото в конкретния случай не беше само учителката виновна, голяма вина имахме и ние...постоянно "бърбориме", то е нормално на човек да му писне. Но, ако това го бях казал на глас пред всички съученици, че именно ние сме виновни, едва ли щяха да ме разберат на момента, тъй като бяха прекалено афектирани и вглъбени в спора.
Трето - в крайна сметка там сме за да учим. Спорове от този тип са меко казано излишни. Че има учители драки, които постоянно си търсят причина да се заядат с теб, има ги, но в живота е пълно с такъв тип хора, ако им се обръща по-малко внимание, пестим толкова много енергия, която ако тръгнем да спорим, бихме изгубили безвъзвратно.
Според мен човек сам отговаря за действията си и никой няма право да държи сметка на другия. Всеки сам понася последствията си, което е интересното и гениалното в живота. Мислете преди да действате. Разглеждайте позицията си от други гледни точки. Позицията, която заемате сега, би могла да е решаваща за вас. И в крайна сметка, всички сме хора и да си "мишка" е част от всеки и всеки може да използва това си качество, както намери за добре, стига то да му носи дивиденти в живота. Това е. (:
Въобще кавга голяма, стигна се до класни ръководители, директори, шаш и паника. И всеки се прави на по-голям от другия, всеки има своите доводи, но пък, като че ли жаждата за блакански спор и байганьовска простащина надделяват и се тръгва по грубия път. Дори спор между самите съученици възникна - че едните били лицемери и говорели зад гърба на учителя, а нямали смелостта да им кажат мъките си директно. И докъто огньове горяха около мен, аз останах привидно спокоен. Много странно безразличен. Дори в един момент се зачудих въобще нормално ли е това - почувствах се един от тези лицемери, който хули зад гърба, но в отношенията си лице в лице с даскалите бях ангелче. Но пак слабо ме човъркаше този факт. Исках да кажа нещо, да се защитя, но не намерих точните думи и си замълчах.
Сега на свеж мозък, поразсъждавах няколко дни над тезата, че съм мишка и нямам смелостта да отстоявам правата си, когато и където трябва. И така изплуваха доводите, които са ми били тогава в главата, но сега чак успях да ги осъзная.
Първо - за мен е важно да имам позиция, да, но по-важен ми е бала, тъй като това е последната ми година в даскалото, а догодина ме чакат изпити. Нямам време да се захващам с излишни драми, спорове и тем подобни, тъй като това би било "-" в моя актив като ученик. Колкото и обективно да е оценяването, все пак всички сме хора и накрая на годината, учителя ще вземе в предвид поведението ми, малко или много. Ако за вас това е "лицемерие" или "страхливост", ок, за мен това е един вид тактика.
Второ - хубаво е преди да тръгнеш да спориш, да се вгледаш в действията си, които са довели до спорната ситуация. Дали в действителност виновният не си самия ти. Добре е, когато човек вижда нещата от различна гледна точка. Аз лично така бих постъпил, така според мен е редно, защото в конкретния случай не беше само учителката виновна, голяма вина имахме и ние...постоянно "бърбориме", то е нормално на човек да му писне. Но, ако това го бях казал на глас пред всички съученици, че именно ние сме виновни, едва ли щяха да ме разберат на момента, тъй като бяха прекалено афектирани и вглъбени в спора.
Трето - в крайна сметка там сме за да учим. Спорове от този тип са меко казано излишни. Че има учители драки, които постоянно си търсят причина да се заядат с теб, има ги, но в живота е пълно с такъв тип хора, ако им се обръща по-малко внимание, пестим толкова много енергия, която ако тръгнем да спорим, бихме изгубили безвъзвратно.
Според мен човек сам отговаря за действията си и никой няма право да държи сметка на другия. Всеки сам понася последствията си, което е интересното и гениалното в живота. Мислете преди да действате. Разглеждайте позицията си от други гледни точки. Позицията, която заемате сега, би могла да е решаваща за вас. И в крайна сметка, всички сме хора и да си "мишка" е част от всеки и всеки може да използва това си качество, както намери за добре, стига то да му носи дивиденти в живота. Това е. (:
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
събота, 10 октомври 2009 г.
tecktonik
Някой знае ли какво е тектоник? Всъщност и аз доскоро не знаех, дори въобще не бях чувал за това. Но днес, случайно или не, попаднах на клипчета в youtube, на младежи, движещи се като същества от друга планета, ръце, крака, глава и тяло се сливат в едно и така на, където си "завлачиш" ръката, натам те следват главата, краката и тялото, по един невероятен, извънземен и плавен начин. Наистина, изглежда толкова просто и ефектно, много красиво, но и доста трудно.
Тектоник е не само стил в танците. Хората го определят като начин на живот, начин на изразяване и показване пред останалите, начин да разпуснеш и да се позабавляваш. Стилът се оформя като суб-култура. Заражда се в Париж, Франция и набира популярност. Вече има стил на обличане, прически и кецки тип тектоник.
На вашето внимание:
Тектоник е не само стил в танците. Хората го определят като начин на живот, начин на изразяване и показване пред останалите, начин да разпуснеш и да се позабавляваш. Стилът се оформя като суб-култура. Заражда се в Париж, Франция и набира популярност. Вече има стил на обличане, прически и кецки тип тектоник.
На вашето внимание:
сряда, 7 октомври 2009 г.
Никакво
Напоследък нямам абсолютно никакво време да поддържам блога си в състояние, присъщо за "средностатистически" дневник. Подготовката за истинския живот върви с пълна пара, което до една степен ме радва, но от друга страна ме изтощава максимално. Нищо, нека ми е гадно, трябваше да взема по-ранни мерки. Все пак се надявам да се намира някакво време "по пътя", ей така по между другото, за блогчето. Мерси (:.
събота, 3 октомври 2009 г.
Филм: Vicky Cristina Barcelona
Вики Кристина Барселона разказва историята за две приятелки, Вики и Кристина, които заминават за Барселона и се влюбват в един мъж - художника Хуан Антонио. Вики е тази с по-широкия обхват на мислене, леко луда, изгаряща за живот. Кристина е пълната й противоположност - консервативна личност, слагаща завеса пред чувствата си, от страх да не изгуби това, което има. Не бих се втурнал в преразказване на цялата история, тъй като би ви се сторила доста пошла и безинтересна, тип латиноамерикански сериал, но личното ми мнение е, че ако обичате истории рисуващи цветните отношения между хората, определено това е филм за вас.
Нещото, което на мен ми се стори интересно е идеята да се покажат два коренно различни свята, колоритни по свой си начин, интересни и истински. Концепцията за връзката между хората, която не винаги трябва да бъде посредством истинската любов от филмите, е пресъздадена по един невероятен начин. Определено филмът рискува да се озове на една от двете противоположности - любим или мразен, изключвайки оценката "ммии не е лошо филмчето". Определено смели идеи и кадри, които ако сте човек на изкуството или просто обичате живота, бихте оценили подобаващо, с възхищение и бихте взели частичка от него за "собствено ползване".
петък, 2 октомври 2009 г.
четвъртък, 1 октомври 2009 г.
Pay It Forward
"Какво означава светът за вас?"
Наистина, питали ли сте се какво място заема светът във вашия мироглед? Аз не съм, или по-скоро не бях. Обикновено не обичам да се причислявам към групата хора, които от всеки филм правят собствена, лична трагедия и както се казва "се вкарват във филма", но "Предай нататък" наистина ме грабна.
Идеята за по-добър свят е представена по доста креативен и нестандартен начин от младо 11 годишно момче. Учителят му поставя за домашна работа да помисли върху идеята как той би променил света. С доста увлекателни думи, "даскала" заинтересова момчето, което доста бързо се запалва по идеята за "един не толкова гаден свят", създавайки уникален проект. Неговата идея е да помага на хората, по думите му - да направи "нещо голямо", правейки добрини за 3-ма човека, които от своя страна помагат на други трима, те предават щафетата на следващите и така нататък. Постепенно тази идея се разраства до такава степен, че става движение. Неподозиращото хлапе е поканено дори да заснеме клип, обяснявайки "домашното си", именно този момент от филма ме накара да си дам малко "храна" за размисъл на сивото вещество. За съжаление момченцето бива наръгано с нож от свой съученик.
Краят на филма е доста тежък, наистина, но остава онова горчиво чувство, което просто те задължава да помислиш върху въпроса "Какво е светът за теб?..." и производни подобни...