позиция

Станаха едни скандали в клас, (съ)ученици нападат учители, че не преподават, както трябва, не зачитат мнението им, не отговарят на въпросите им, че им държат груб тон.
Въобще кавга голяма, стигна се до класни ръководители, директори, шаш и паника. И всеки се прави на по-голям от другия, всеки има своите доводи, но пък, като че ли жаждата за блакански спор и байганьовска простащина надделяват и се тръгва по грубия път. Дори спор между самите съученици възникна - че едните били лицемери и говорели зад гърба на учителя, а нямали смелостта да им кажат мъките си директно. И докъто огньове горяха около мен, аз останах привидно спокоен. Много странно безразличен. Дори в един момент се зачудих въобще нормално ли е това - почувствах се един от тези лицемери, който хули зад гърба, но в отношенията си лице в лице с даскалите бях ангелче. Но пак слабо ме човъркаше този факт. Исках да кажа нещо, да се защитя, но не намерих точните думи и си замълчах.

Сега на свеж мозък, поразсъждавах няколко дни над тезата, че съм мишка и нямам смелостта да отстоявам правата си, когато и където трябва. И така изплуваха доводите, които са ми били тогава в главата, но сега чак успях да ги осъзная.

Първо - за мен е важно да имам позиция, да, но по-важен ми е бала, тъй като това е последната ми година в даскалото, а догодина ме чакат изпити. Нямам време да се захващам с излишни драми, спорове и тем подобни, тъй като това би било "-" в моя актив като ученик. Колкото и обективно да е оценяването, все пак всички сме хора и накрая на годината, учителя ще вземе в предвид поведението ми, малко или много. Ако за вас това е "лицемерие" или "страхливост", ок, за мен това е един вид тактика.

Второ - хубаво е преди да тръгнеш да спориш, да се вгледаш в действията си, които са довели до спорната ситуация. Дали в действителност виновният не си самия ти. Добре е, когато човек вижда нещата от различна гледна точка. Аз лично така бих постъпил, така според мен е редно, защото в конкретния случай не беше само учителката виновна, голяма вина имахме и ние...постоянно "бърбориме", то е нормално на човек да му писне. Но, ако това го бях казал на глас пред всички съученици, че именно ние сме виновни, едва ли щяха да ме разберат на момента, тъй като бяха прекалено афектирани и вглъбени в спора.

Трето - в крайна сметка там сме за да учим. Спорове от този тип са меко казано излишни. Че има учители драки, които постоянно си търсят причина да се заядат с теб, има ги, но в живота е пълно с такъв тип хора, ако им се обръща по-малко внимание, пестим толкова много енергия, която ако тръгнем да спорим, бихме изгубили безвъзвратно.

Според мен човек сам отговаря за действията си и никой няма право да държи сметка на другия. Всеки сам понася последствията си, което е интересното и гениалното в живота. Мислете преди да действате. Разглеждайте позицията си от други гледни точки. Позицията, която заемате сега, би могла да е решаваща за вас. И в крайна сметка, всички сме хора и да си "мишка" е част от всеки и всеки може да използва това си качество, както намери за добре, стига то да му носи дивиденти в живота. Това е. (: