Recent Posts

понеделник, 23 ноември 2009 г.

общото между двете игри



Представете си, че човека говори за живота. Колко приятно се връзват нещата. Изглежда май наистина всичко е стратегия :)

неделя, 22 ноември 2009 г.

готовите пожелания


Какво Ви е мнението за готовите пожелания. Готови SMS-и, готови пожелания за рожден ден, заучени и скучни неща. Според мен това е израз на неуважение, към получателя. Има някои доста хубави, добре измислени и оригинални, но не е същото, както, ако е пожелание, което ти си измислил и си вкарал чувство в него. За това, премисляйте си пожеланията, напишете това, което вие чувствате, дори, ако е само "4RD, jelaq ti mnogo priklu4eniq i usmivki". Много по-красиво звучи :)
Успех.

неделя, 15 ноември 2009 г.

500 days of summer


Момче среща момиче. Момчето се влюбва в момичето, но тя в него не. Общо взето около това се върти целия филм. Разказва се за младежа Том, който се влюбва до лудост в Самър, но тя се оказва от онзи тип жени, които са "леко чалнати" и имат някакво "космическо разбиране" за нещата от живота. Странна по душа, свободна, изглежда, че Самър използва Том. Тук това малко, като че ли се избягва, тъй като това не е самата идея на филма, но ясно се забелязва, което лично мен ме подразни. Момчето е много "податливо" на женските номера и по този начин с оправданието, че иска просто приятел, Самър се възползва от чувствата му доста грубо. Позната история от реалния живот. Както и да е, май се отклоних. Основната идея тук, от това, което аз схванах, е че нещата не са чак толкова "космически" и съдбоносни. Няма такова нещо като "Писано ми е", няма съдба. В последната случка Том разбира, че всъщност повечето неща в нашия живот са чиста случайност и това да се възползваме от тях зависи от самите нас, но и не бива да се взимаме толкова на сериозно, тъй като нещата просто се случват или не на случаен, произволен принцип.
Според мен, не е точно така, мойто мнение е, че няма случайни неща на тоя свят, но пък във филма открих няколко интересни заключения и хрумки, които поне на мен ми харесаха.
Филмчето става за една свободна вечер, може да си извадите някои умни заключения, знае ли човек. Гледайте го, ако си падате по "странните" типажи :).

събота, 14 ноември 2009 г.

DJ

Бях доста зает тази седмица, макар че бяхме ваканция. Имах куп неща за отмятане свързани с даскалото, а отделно се подготвях за изява. Вчера ми се отдаде възможност да пускам в един клуб. Бяхме аз и още двама DJ-и, без значение имената, важното беше, че се държаха доста земно и приятелски настроени към мен, което едновременно ме учуди и зарадва :). Естествено, събитието беша "хаус парти", пускахме Progressive и Tech основно. Аз ги подгрявах от 22:00 до 00:30. Хората, които се бяха събрали се раздвижиха, кефеха се, което естествено, беше и моята основна цел. Направих си кефа, почешах си крастата да пускам в по-голям клуб и сега се надяваме все по-често да ми се отдава тази възможност, защото да радваш хората, те да ти се радват на теб и музиката, която пускаш...е няма по - готино нещо! :)

петък, 6 ноември 2009 г.

гофрета

Представи си, че животът ти е една гофрета. Огромна гофрета, на която не й виждаш края. Сега веднага забрави представата си за цялата гофрета и се фокусирай върху квадратчето пред теб. Или отстрани. Ако щеш и назад. Но само едно квадратче, никога повече от едно. Пълно с шоколад, със сладко от малини, все тая. Съсредоточи се върху квадратчетата от голямата гофрета и нагъвай. Лакомо. Без апетит. Един път така, един път инак, все тая. Дали боли по-малко? Не знам. Точно там е работата. Концентриран само върху квадратчето, не искаш и да знаеш какво става с цялата гофрета. Хапваш си и мислиш само за него и оставаш концентриран върху живота си някак, защото си знаеш, че ако само за миг погледнеш отгоре и се помъчиш да обгърнеш всичко, ще се почуствам все едно си преял с шоколад, или сладко, няма значение.
Искам да кажа - keep it simple. Ако не успяваш (а то винаги ще има моменти, в които няма да успяваш), винаги можеш да си сипеш една чаша Бейлис (като начало), да си пуснеш нещо любимо за слушане и втренчен в цялата гофрета да си мислиш как си гладен за този живот, как боли, как искаш, как нямаш, но никога не започвай да я нагъваш цялата. Ще се задавиш просто. А е толкова вкусна на хапки.

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Грипна ваканция.

Йес, пуснаха ни грипна ваканция. Не, не си мислете, че съм от младежите, чакащи вакнция, за да се направят "на говеда" дето се вика. Точно обратното, чаках ваканция, пролука от свободно време, защото съм затрупан от задачи свързани с бъдещето ми. Това е удобен момент за мен да се съсредоточа само и единствено върху Историята и БЕЛ-а, които са ми от изключителна важност за кандидатстването. Да, правилно ме разбрахте, ще уча дори ваканцията и то доста по-сериозно и съсредоточено. Една седмица без странични (безполезни за момента) натоварвания със специални предмети. Екстра!

вторник, 3 ноември 2009 г.

.........