общото между двете игри

Представете си, че човека говори за живота. Колко приятно се връзват нещата. Изглежда май наистина всичко е стратегия :)

гофрета

Представи си, че животът ти е една гофрета. Огромна гофрета, на която не й виждаш края. Сега веднага забрави представата си за цялата гофрета и се фокусирай върху квадратчето пред теб. Или отстрани. Ако щеш и назад. Но само едно квадратче, никога повече от едно. Пълно с шоколад, със сладко от малини, все тая. Съсредоточи се върху квадратчетата от голямата гофрета и нагъвай. Лакомо. Без апетит. Един път така, един път инак, все тая. Дали боли по-малко? Не знам. Точно там е работата. Концентриран само върху квадратчето, не искаш и да знаеш какво става с цялата гофрета. Хапваш си и мислиш само за него и оставаш концентриран върху живота си някак, защото си знаеш, че ако само за миг погледнеш отгоре и се помъчиш да обгърнеш всичко, ще се почуствам все едно си преял с шоколад, или сладко, няма значение.
Искам да кажа - keep it simple. Ако не успяваш (а то винаги ще има моменти, в които няма да успяваш), винаги можеш да си сипеш една чаша Бейлис (като начало), да си пуснеш нещо любимо за слушане и втренчен в цялата гофрета да си мислиш как си гладен за този живот, как боли, как искаш, как нямаш, но никога не започвай да я нагъваш цялата. Ще се задавиш просто. А е толкова вкусна на хапки.

Мъдрост: Урок за живот...

Тези стихове са написани от момиченце, което умира от рак в една болница в Ню Йорк.

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш.
и кажеш”здравей”.

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.

Затова отпусни се, чуй музиката ...

Преди да спре песента.

Източник.