гофрета

Представи си, че животът ти е една гофрета. Огромна гофрета, на която не й виждаш края. Сега веднага забрави представата си за цялата гофрета и се фокусирай върху квадратчето пред теб. Или отстрани. Ако щеш и назад. Но само едно квадратче, никога повече от едно. Пълно с шоколад, със сладко от малини, все тая. Съсредоточи се върху квадратчетата от голямата гофрета и нагъвай. Лакомо. Без апетит. Един път така, един път инак, все тая. Дали боли по-малко? Не знам. Точно там е работата. Концентриран само върху квадратчето, не искаш и да знаеш какво става с цялата гофрета. Хапваш си и мислиш само за него и оставаш концентриран върху живота си някак, защото си знаеш, че ако само за миг погледнеш отгоре и се помъчиш да обгърнеш всичко, ще се почуствам все едно си преял с шоколад, или сладко, няма значение.
Искам да кажа - keep it simple. Ако не успяваш (а то винаги ще има моменти, в които няма да успяваш), винаги можеш да си сипеш една чаша Бейлис (като начало), да си пуснеш нещо любимо за слушане и втренчен в цялата гофрета да си мислиш как си гладен за този живот, как боли, как искаш, как нямаш, но никога не започвай да я нагъваш цялата. Ще се задавиш просто. А е толкова вкусна на хапки.