гледайте Peaceful Warrior

Тихият /мирният/ войн. Интересно име, макар според мен да не е най-доброто за този филм. Ще запазя аргументите за себе си. Все пак очакванията ми за продукцията се потвърдиха. Загледах филма с идеята да вникна в смисъла му и да си извадя някаква поука (както в прочем, напоследък, към всеки филм тръгвам с тази нагласа). Странното е, че това беше един от малкото (да не кажа единствения) филми, от които не можах да определя една точна и правилна поука, накрая бях доста объркан, нещо, което е ново за мен.

За филма прочетох в някакъв друг блог (съжалявам, но не запомних името), от който разбрах, че има и книга. Създаден по истински случай, името и описанието във въпросния блог ме грабнаха от първия прочит.

Младо момче, гимнастик, изключително надарен и отдаден на спорта полага неимоверни усилия за предстоящо състезание. Той е добре познатия ни тип "мачо" от другите филми. Всяка вечер с различна девойка, търсен младеж, идеалът на компанията. На какво ви намирисва? На празнота. Една вечер, безсънна вечер, той отива да пазарува в близкия магазин, където е посрешнат "странно" от един видимо 50-60 годишен "дядка". Странен от начало той събужда интерес в нашето момче. В последствие така и не се разбира какъв е, кой е и защо е този "дядка", но наистина споделя интересни и доста философски, мъдри неща с момчето, което след моторна катастрофа и множество телесни поражения се съвзема и все пак отива на мечтаното състезание.

Да, краят е доста объркващ, бих казал не само краят, за да разбереш нещата, които се извеждат като тези, може би трябва повторно гледане, но наистина смятам, че филмът е добра храна за търсещата мъдрост душевност :Р.

Гледайте го!

Филм: Vicky Cristina Barcelona

Вики Кристина Барселона разказва историята за две приятелки, Вики и Кристина, които заминават за Барселона и се влюбват в един мъж - художника Хуан Антонио. Вики е тази с по-широкия обхват на мислене, леко луда, изгаряща за живот. Кристина е пълната й противоположност - консервативна личност, слагаща завеса пред чувствата си, от страх да не изгуби това, което има. Не бих се втурнал в преразказване на цялата история, тъй като би ви се сторила доста пошла и безинтересна, тип латиноамерикански сериал, но личното ми мнение е, че ако обичате истории рисуващи цветните отношения между хората, определено това е филм за вас.

Нещото, което на мен ми се стори интересно е идеята да се покажат два коренно различни свята, колоритни по свой си начин, интересни и истински. Концепцията за връзката между хората, която не винаги трябва да бъде посредством истинската любов от филмите, е пресъздадена по един невероятен начин. Определено филмът рискува да се озове на една от двете противоположности - любим или мразен, изключвайки оценката "ммии не е лошо филмчето". Определено смели идеи и кадри, които ако сте човек на изкуството или просто обичате живота, бихте оценили подобаващо, с възхищение и бихте взели частичка от него за "собствено ползване".

Pay It Forward

"Какво означава светът за вас?"

Наистина, питали ли сте се какво място заема светът във вашия мироглед? Аз не съм, или по-скоро не бях. Обикновено не обичам да се причислявам към групата хора, които от всеки филм правят собствена, лична трагедия и както се казва "се вкарват във филма", но "Предай нататък" наистина ме грабна.

Идеята за по-добър свят е представена по доста креативен и нестандартен начин от младо 11 годишно момче. Учителят му поставя за домашна работа да помисли върху идеята как той би променил света. С доста увлекателни думи, "даскала" заинтересова момчето, което доста бързо се запалва по идеята за "един не толкова гаден свят", създавайки уникален проект. Неговата идея е да помага на хората, по думите му - да направи "нещо голямо", правейки добрини за 3-ма човека, които от своя страна помагат на други трима, те предават щафетата на следващите и така нататък. Постепенно тази идея се разраства до такава степен, че става движение. Неподозиращото хлапе е поканено дори да заснеме клип, обяснявайки "домашното си", именно този момент от филма ме накара да си дам малко "храна" за размисъл на сивото вещество. За съжаление момченцето бива наръгано с нож от свой съученик.

Краят на филма е доста тежък, наистина, но остава онова горчиво чувство, което просто те задължава да помислиш върху въпроса "Какво е светът за теб?..." и производни подобни...

Наистина филмът е качествен, заслужава си (: