Малко реалност

'Начи, аман браче, от изкуственящина и "набумбаност" (сега си я измислих тая дума). Аман от химерата за красив, многоцветен и безконечен откъм случки живот. Писна ми да смятам, че в крайна сметка съществува някаква сила, която ни помага, когато се наложи. Повръща ми се вече от фалшиви представи и безпочвени надежди, казвам "ОХ" от рекламите, в които ми правят намаление на праха с 1 лев, все едно, видиш ли, "нека съжалим потребителя". Не ви искам съжалението, бичес (това за рекламите по междудругото...).
Колкото и да е назъбено и грубо твърдението ми, смея да положа тезата, че човек може да разчита само на себе си, на вътрешния си инстинкт, на силата в него, волята и увереността в собствения си пауър. Да разчиташ на близки и приятели е друг въпрос - тук говоря за нещо величествено, някаквва невидима сила - не можеш да се довериш на това. Стига с тия бабини щуротии, че мечтите, без да работиш по тях, ще се сбъднат, ако ги искаш много силно. Тези, които твърдят това, явно живеят в някакво тяхно си атомно пространство и не са проучили тази теза, както трябва. Истината е, че мечтата е КАТАЛИЗАТОР, драги, не НАЧИН!
Това е малко от моята реалност. Моята, защото до скоро вярвах, че има сила, която иска да съм на върха, но осъзнах, че тая сила съм аз, и трябва да работя върху нея, за да я поддържам.
'Айде сега помислете.
Успех.