Годината е 2002. Сайтовете за запознанства набират популярност с плашещи темпове. Стотици хора доверяват любовния си живот на нещо започващо с www. Хора от всяко ъгълче на България се вливат в тези сайтове с надеждата късметът най-после да им се усмихне и мечтаната брюнетка с 500 IQ, дълги крака и завидни гърди да им драсне едно съобщение и нещата да потръгнат. Ситуацията изглежда така. Средно статистическият интернет-сваляч се регистрира с трите си имена, въвежда скромно описание, качва една снимка с приятел, пуска стръвта и чака рибки. Описанието в повечето случаи засяга интересите на потребителя, ежедневие и бит, музикални наклонности, какво и защо търси в този сайт и т.н. Същото е и при нежния пол.
Идилия цари през 2002. Младежи и девойки, куцо, кьораво, сакато се “регва” и започва любовни авантюри, каквито и в приказките няма. На пръв поглед нищо нередно. Хората търсят, а както са казали великите мислители – който търси – намира.
Представи си сега един младеж. Младеж с типичния за тинейджърите, изстрадан, неразбран и безинтересен живот, младеж, преминаващ през специфичен период, такъв какъвто всеки един от нас е преживял. Нелек живот, винаги прецакан, без любов, без истински приятели. Регистрира се във въпросния сайт, с ясната цел да бъде някой друг, да се хареса на “стадото”. Но как да бъде забелязан сред стотиците, хилядите? Как, аджеба, готините в сайта, тези със ВИП статуса и със стотиците обожатели да го забележат? Мислейки върху тези въпроси, жадувайки за интернет-съвкупление с едрогърда мадама, нашият герой решава да се назове “СеКс МашИнА!_”. Поредица от главни и малки букви, допълнени с препинателни знаци в пълен противовес с българската писменост определят неопределения младеж като машина, конструирана да задоволява женските еротични нужди. Да бъде ден! И стана. На сутринта няколко писма от що-годе готини женски бяха ситуирани в майл-бокса. Дори имаше предложения за кафе. Дъга озари младежа и надежда се забеляза в изцъкления му поглед – зад очилата. Дори от радост една пъпка сама се изстиска. Почеша се под мишницата, стана и животът му придоби смисъл.
Така дойде 2005. Три години по късно интернет пространството е три пъти по-пълно със “СеКс МашИнИ!_”. Сайтовете за сапознанства цъфтят и се раждат изпод ръцете на всеки себеуважаващ се двадесет и две годишен програмист със солиден диоптер и кецове. Оригиналност блика от мониторите на стотици търсещи любов. Изгубени души, със снимки и описание. Изгубени хора, намерили подслон докъто открият истинското в себе си, или просто така, без да търсят, само да не ги вали бурята отвън, която ние простосмъртните наричаме живот.
Фейкове за запознанства. В това се превърнаха българските сайтове за запознанства. Наричам ги условно фейк, тъй като хората от 2002, истинските, със снимката с приятел и “тъпото” описание “избеляха” на фона на онези “машини”, за които стана на въпрос, които потъпкват правописа на България, онези, за които фотошоп-ът е решение на всички екзистенциални проблеми свързани с човешкото битие. Къде на шега, къде на сериозно, повечето от тийн-овете, потребяващи услугите на фейковете наистина не са себе си. Себеизменянето и пречупването на личността през призмата на “готиността” е основна характеристика на съвременния фейк потребител, искащ да бъде звезда в кибер пространството. А всичко започна от един очилат, пъпчив левент и се стигна до категоризирана група от хора, носещи у себе си същите качества като него.
Жестока е призмата на “готиността”, жестоко е да искаш, а да не можеш. Булшинството от хора, искащи да са уникални не разбират дълбоката същност на тази дума и в желанието си да са такива, събуждат смях у страничните наблюдатели. Призмата промива техните мозъци и ги кара да нахлуят в свят, в който понятието готин се характеризира с руси кичури, тениски с надписи Адибас и очила тип “електроженска маска”. Снимка, размазана почти до неузнаваемост, е новият тренд сред подрастващите. Описания и никнеймове от рода на “КвАрталНъъЪъ КучКаА!”, “ПаЗи СИ КурВаТа, ВлиЗаМ с ПаРитЕ..” и т.н. са изключително обезпокояващи от гледна точка на националната ни култура, но за “машините”, това е нещо “Жестоко”. Но какво се крие зад тези никове? – несигурност. Несигурност в себе си, неувереност в собствената красота, неувереност в собствения изказ и жаргон, страх от отхвърляне от кибер света. Резултатът е стотици хиляди прякори и единици личности.
Тази “различност”, породила еднаквостта във фейковете, се вплита не само в нет-а, но и в реалния живот на българите. Комбинирано с мутренско-чалгарския тренд, фейк движението превзема училища, дискотеки, ресторанти и кафенета. Пътува с трамваи, рейсове и самолети. Движи се до теб, до мен. Контролира те, дори подсъзнателно, но го прави.
Ако попитам един себеуважаващ се млад потребител на фейк, какво му харесва в един такъв сайт, отговорът би бил еднозначен – “Ми кефи ме, убивам времето, пък и има яки пички”. Да, така разсъждават всички машини, всички овчици от стадото, които въпреки фактите се самоопределят като различни. Там, те наистина са различни, различни от себе си, но еднакви с останалите.
Така дойде 2010. Почти няма свестен човек във фейковете. Всеки прилича на другия, ако не по описание, то по ник, ако не по ник, то по прическа или тениска. Идентичността е забулена там някъде между “www” и “СеКс МашИнА!_”, въпросът е кой първи ще се осъзнае и ще качи снимка с приятел, снимана от човек, не в огледалото на “кенефа”, който ще напише какво обича да чете и какво момиче търси. Въпросът е кой ще захвърли първи потника на дупки и ще облече нормална бяла тениска и светъл деним. Кой ще е този герой, който ще си отреже бретона, влизащ му в носа и ще каже “Аз не съм секс машина, аз съм нормален!”. Нека трансформацията започне сега, на който му стиска!
0 коментара:
Публикуване на коментар