Think Different

Напишете в Гуугъл "Think Different" и пътвото клипче е именно това -



Супер направено :-)))

едни мисли за сайтовете за запознанства.

Годината е 2002. Сайтовете за запознанства набират популярност с плашещи темпове. Стотици хора доверяват любовния си живот на нещо започващо с www. Хора от всяко ъгълче на България се вливат в тези сайтове с надеждата късметът най-после да им се усмихне и мечтаната брюнетка с 500 IQ, дълги крака и завидни гърди да им драсне едно съобщение и нещата да потръгнат. Ситуацията изглежда така. Средно статистическият интернет-сваляч се регистрира с трите си имена, въвежда скромно описание, качва една снимка с приятел, пуска стръвта и чака рибки. Описанието в повечето случаи засяга интересите на потребителя, ежедневие и бит, музикални наклонности, какво и защо търси в този сайт и т.н. Същото е и при нежния пол.

            Идилия цари през 2002. Младежи и девойки, куцо, кьораво, сакато се “регва” и започва любовни авантюри, каквито и в приказките няма. На пръв поглед нищо нередно. Хората търсят, а както са казали великите мислители – който търси – намира.

Представи си сега един младеж. Младеж с типичния за тинейджърите, изстрадан, неразбран и безинтересен живот, младеж, преминаващ през специфичен период, такъв какъвто всеки един от нас е преживял. Нелек живот, винаги прецакан, без любов, без истински приятели. Регистрира се във въпросния сайт, с ясната цел да бъде някой друг, да се хареса на “стадото”. Но как да бъде забелязан сред стотиците, хилядите? Как, аджеба, готините в сайта, тези със ВИП статуса и със стотиците обожатели да го забележат? Мислейки върху тези въпроси, жадувайки за интернет-съвкупление с едрогърда мадама, нашият герой решава да се назове “СеКс МашИнА!_”. Поредица от главни и малки букви, допълнени с препинателни знаци в пълен противовес с българската писменост определят неопределения младеж като машина, конструирана да задоволява женските еротични нужди. Да бъде ден! И стана. На сутринта няколко писма от що-годе готини женски бяха ситуирани в майл-бокса. Дори имаше предложения за кафе. Дъга озари младежа и надежда се забеляза в изцъкления му поглед – зад очилата. Дори от радост една пъпка сама се изстиска. Почеша се под мишницата, стана и животът му придоби смисъл.

            Така дойде 2005. Три години по късно интернет пространството е три пъти по-пълно със “СеКс МашИнИ!_”. Сайтовете за сапознанства цъфтят и се раждат изпод ръцете на всеки себеуважаващ се двадесет и две годишен програмист със солиден диоптер и кецове. Оригиналност блика от мониторите на стотици търсещи любов. Изгубени души, със снимки и описание. Изгубени хора, намерили подслон докъто открият истинското в себе си, или просто така, без да търсят, само да не ги вали бурята отвън, която ние простосмъртните наричаме живот.

            Фейкове за запознанства. В това се превърнаха българските сайтове за запознанства. Наричам ги условно фейк, тъй като хората от 2002, истинските, със снимката с приятел и “тъпото” описание “избеляха” на фона на онези “машини”, за които стана на въпрос, които потъпкват правописа на България, онези, за които фотошоп-ът е решение на всички екзистенциални проблеми свързани с човешкото битие. Къде на шега, къде на сериозно, повечето от тийн-овете, потребяващи услугите на фейковете наистина не са себе си. Себеизменянето и пречупването на личността през призмата на “готиността” е основна характеристика на съвременния фейк потребител, искащ да бъде звезда в кибер пространството. А всичко започна от един очилат, пъпчив левент и се стигна до категоризирана група от хора, носещи у себе си същите качества като него.

            Жестока е призмата на “готиността”, жестоко е да искаш, а да не можеш. Булшинството от хора, искащи да са уникални не разбират дълбоката същност на тази дума и в желанието си да са такива, събуждат смях у страничните наблюдатели. Призмата промива техните мозъци и ги кара да нахлуят в свят, в който понятието готин се характеризира с руси кичури, тениски с надписи Адибас и очила тип “електроженска маска”. Снимка, размазана почти до неузнаваемост, е новият тренд сред подрастващите. Описания и никнеймове от рода на “КвАрталНъъЪъ КучКаА!”, “ПаЗи СИ КурВаТа, ВлиЗаМ с ПаРитЕ..” и т.н. са изключително обезпокояващи от гледна точка на националната ни култура, но за “машините”, това е нещо “Жестоко”. Но какво се крие зад тези никове? – несигурност. Несигурност в себе си, неувереност в собствената красота, неувереност в собствения изказ и жаргон, страх от отхвърляне от кибер света. Резултатът е стотици хиляди прякори и единици личности.

Тази “различност”, породила еднаквостта във фейковете, се вплита не само в нет-а, но и в реалния живот на българите. Комбинирано с мутренско-чалгарския тренд, фейк движението превзема училища, дискотеки, ресторанти и кафенета. Пътува с трамваи, рейсове и самолети. Движи се до теб, до мен. Контролира те, дори подсъзнателно, но го прави.

            Ако попитам един себеуважаващ се млад потребител на фейк, какво му харесва в един такъв сайт, отговорът би бил еднозначен – “Ми кефи ме, убивам времето, пък и има яки пички”. Да, така разсъждават всички машини, всички овчици от стадото, които въпреки фактите се самоопределят като различни. Там, те наистина са различни, различни от себе си, но еднакви с останалите.

            Така дойде 2010. Почти няма свестен човек във фейковете. Всеки прилича на другия, ако не по описание, то по ник, ако не по ник, то по прическа или тениска. Идентичността е забулена там някъде между “www” и “СеКс МашИнА!_”, въпросът е кой първи ще се осъзнае и ще качи снимка с приятел, снимана от човек, не в огледалото на “кенефа”, който ще напише какво обича да чете и какво момиче търси. Въпросът е кой ще захвърли първи потника на дупки и ще облече нормална бяла тениска и светъл деним. Кой ще е този герой, който ще си отреже бретона, влизащ му в носа и ще каже “Аз не съм секс машина, аз съм нормален!”. Нека трансформацията започне сега, на който му стиска!

Защо всеки използва титлата DJ?

Проблема се корени в the effin чалга и ДИДЖЕЙ ЖИВКО МИКС. Е от там са тия работи, понеже той е готин с мускули и татус, и може да свали всяка една яка пичка, само като и каже, че е ДИДЖЕЙ. Останалото е плод на лесно - манипулативния, прост и неук български земеделец (селянин), който иска просто да е като него - господин-д'жей ЖИВКО ПИЧЯ. Истинските, умните,себеуважаващи се, учещи, имащи представа какво правят, какво слушат и защо го слушат никога не биха си сложили титлата ДИДЖЕЙ пред името, защото просто знаят, че това е типична аграрна постъпка и не отива на един модерен, здраво стъпил на земята младеж.

БТВ Сигурно има и истински ДИДЖЕИ, които си заслужават титлата пред името, но мисля, че са единици.

Малко реалност

'Начи, аман браче, от изкуственящина и "набумбаност" (сега си я измислих тая дума). Аман от химерата за красив, многоцветен и безконечен откъм случки живот. Писна ми да смятам, че в крайна сметка съществува някаква сила, която ни помага, когато се наложи. Повръща ми се вече от фалшиви представи и безпочвени надежди, казвам "ОХ" от рекламите, в които ми правят намаление на праха с 1 лев, все едно, видиш ли, "нека съжалим потребителя". Не ви искам съжалението, бичес (това за рекламите по междудругото...).
Колкото и да е назъбено и грубо твърдението ми, смея да положа тезата, че човек може да разчита само на себе си, на вътрешния си инстинкт, на силата в него, волята и увереността в собствения си пауър. Да разчиташ на близки и приятели е друг въпрос - тук говоря за нещо величествено, някаквва невидима сила - не можеш да се довериш на това. Стига с тия бабини щуротии, че мечтите, без да работиш по тях, ще се сбъднат, ако ги искаш много силно. Тези, които твърдят това, явно живеят в някакво тяхно си атомно пространство и не са проучили тази теза, както трябва. Истината е, че мечтата е КАТАЛИЗАТОР, драги, не НАЧИН!
Това е малко от моята реалност. Моята, защото до скоро вярвах, че има сила, която иска да съм на върха, но осъзнах, че тая сила съм аз, и трябва да работя върху нея, за да я поддържам.
'Айде сега помислете.
Успех.

ин дъ джим

Покрай това учене, главата си затрих.
Смятам, че почивката е също толкова важна, колкото и самото бъхтане над учебниците. Качествена почивка, обаче. Такава, че тотално да забравиш за ученето, да изчистиш мозъка от боклука (вж. Peaceful Warrior) и да се съсредоточиш само и единствено върху едно нещо. Фитнеса е идеалното решение. Затова реших да преустановя тренировките. Дано помогне, пък и доста неща съм научил в залата, което си е чист житейски плюс :)

Има смисъл...

Готино послание, идеално изпълнение :)

Първи пост за 2010...и...Чък Бас.

Чък е герой от "Клюкарката". Абе, женкар. Има нещо, което безконечно и изкрено ме кефи в този персонаж. Може би не начинът, по който е груб, ами способността му да е непокист, или трябва да кажа - "целеустремено непукист". Създава усещане, че трудно би могъл да бъде изваден от равновесие и едва ли някой е способен да го отклони от целта му. Такива хора имат своя чар. В реалния живот едва ли бих се изкефил на човек, който те мами, за да се добере до целта си, но пък може би тайно искам да съм такъв...знам ли, човек докъто не опита, не може да е сигурен.

Друга приказка е и personal styling-ът му. Винаги съм се кефил усета му (или пък този на стилистите...уот ева..) за "шарки" и цветове.

Гепи, Чък.

Happy Moo Year

Честита Коледа и Щастлива Нова Година. Желя от сърце на всички весело изкарване, много здраве, щастие, успехи и приятели, с които да извършите най-незабравимото, най-забавното и на-красиво околосветско пътешествие. Нека поне по празниците бъдем себе си, бъдем по-добри към близките и враговете си, нека надвием злото и възкресим светлината и топлината, озарявайки с тях целия свят. :)

гледайте Peaceful Warrior

Тихият /мирният/ войн. Интересно име, макар според мен да не е най-доброто за този филм. Ще запазя аргументите за себе си. Все пак очакванията ми за продукцията се потвърдиха. Загледах филма с идеята да вникна в смисъла му и да си извадя някаква поука (както в прочем, напоследък, към всеки филм тръгвам с тази нагласа). Странното е, че това беше един от малкото (да не кажа единствения) филми, от които не можах да определя една точна и правилна поука, накрая бях доста объркан, нещо, което е ново за мен.

За филма прочетох в някакъв друг блог (съжалявам, но не запомних името), от който разбрах, че има и книга. Създаден по истински случай, името и описанието във въпросния блог ме грабнаха от първия прочит.

Младо момче, гимнастик, изключително надарен и отдаден на спорта полага неимоверни усилия за предстоящо състезание. Той е добре познатия ни тип "мачо" от другите филми. Всяка вечер с различна девойка, търсен младеж, идеалът на компанията. На какво ви намирисва? На празнота. Една вечер, безсънна вечер, той отива да пазарува в близкия магазин, където е посрешнат "странно" от един видимо 50-60 годишен "дядка". Странен от начало той събужда интерес в нашето момче. В последствие така и не се разбира какъв е, кой е и защо е този "дядка", но наистина споделя интересни и доста философски, мъдри неща с момчето, което след моторна катастрофа и множество телесни поражения се съвзема и все пак отива на мечтаното състезание.

Да, краят е доста объркващ, бих казал не само краят, за да разбереш нещата, които се извеждат като тези, може би трябва повторно гледане, но наистина смятам, че филмът е добра храна за търсещата мъдрост душевност :Р.

Гледайте го!

coca cola commercial

Аплодисменти за хората, които знаят какво искат!

себе си

Е.Къмингс някога е написал:"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."

До къде стигнахте с битката ?  

общото между двете игри

Представете си, че човека говори за живота. Колко приятно се връзват нещата. Изглежда май наистина всичко е стратегия :)

готовите пожелания

Какво Ви е мнението за готовите пожелания. Готови SMS-и, готови пожелания за рожден ден, заучени и скучни неща. Според мен това е израз на неуважение, към получателя. Има някои доста хубави, добре измислени и оригинални, но не е същото, както, ако е пожелание, което ти си измислил и си вкарал чувство в него. За това, премисляйте си пожеланията, напишете това, което вие чувствате, дори, ако е само "4RD, jelaq ti mnogo priklu4eniq i usmivki". Много по-красиво звучи :)
Успех.

500 days of summer

Момче среща момиче. Момчето се влюбва в момичето, но тя в него не. Общо взето около това се върти целия филм. Разказва се за младежа Том, който се влюбва до лудост в Самър, но тя се оказва от онзи тип жени, които са "леко чалнати" и имат някакво "космическо разбиране" за нещата от живота. Странна по душа, свободна, изглежда, че Самър използва Том. Тук това малко, като че ли се избягва, тъй като това не е самата идея на филма, но ясно се забелязва, което лично мен ме подразни. Момчето е много "податливо" на женските номера и по този начин с оправданието, че иска просто приятел, Самър се възползва от чувствата му доста грубо. Позната история от реалния живот. Както и да е, май се отклоних. Основната идея тук, от това, което аз схванах, е че нещата не са чак толкова "космически" и съдбоносни. Няма такова нещо като "Писано ми е", няма съдба. В последната случка Том разбира, че всъщност повечето неща в нашия живот са чиста случайност и това да се възползваме от тях зависи от самите нас, но и не бива да се взимаме толкова на сериозно, тъй като нещата просто се случват или не на случаен, произволен принцип.
Според мен, не е точно така, мойто мнение е, че няма случайни неща на тоя свят, но пък във филма открих няколко интересни заключения и хрумки, които поне на мен ми харесаха.
Филмчето става за една свободна вечер, може да си извадите някои умни заключения, знае ли човек. Гледайте го, ако си падате по "странните" типажи :).

DJ

Бях доста зает тази седмица, макар че бяхме ваканция. Имах куп неща за отмятане свързани с даскалото, а отделно се подготвях за изява. Вчера ми се отдаде възможност да пускам в един клуб. Бяхме аз и още двама DJ-и, без значение имената, важното беше, че се държаха доста земно и приятелски настроени към мен, което едновременно ме учуди и зарадва :). Естествено, събитието беша "хаус парти", пускахме Progressive и Tech основно. Аз ги подгрявах от 22:00 до 00:30. Хората, които се бяха събрали се раздвижиха, кефеха се, което естествено, беше и моята основна цел. Направих си кефа, почешах си крастата да пускам в по-голям клуб и сега се надяваме все по-често да ми се отдава тази възможност, защото да радваш хората, те да ти се радват на теб и музиката, която пускаш...е няма по - готино нещо! :)

гофрета

Представи си, че животът ти е една гофрета. Огромна гофрета, на която не й виждаш края. Сега веднага забрави представата си за цялата гофрета и се фокусирай върху квадратчето пред теб. Или отстрани. Ако щеш и назад. Но само едно квадратче, никога повече от едно. Пълно с шоколад, със сладко от малини, все тая. Съсредоточи се върху квадратчетата от голямата гофрета и нагъвай. Лакомо. Без апетит. Един път така, един път инак, все тая. Дали боли по-малко? Не знам. Точно там е работата. Концентриран само върху квадратчето, не искаш и да знаеш какво става с цялата гофрета. Хапваш си и мислиш само за него и оставаш концентриран върху живота си някак, защото си знаеш, че ако само за миг погледнеш отгоре и се помъчиш да обгърнеш всичко, ще се почуствам все едно си преял с шоколад, или сладко, няма значение.
Искам да кажа - keep it simple. Ако не успяваш (а то винаги ще има моменти, в които няма да успяваш), винаги можеш да си сипеш една чаша Бейлис (като начало), да си пуснеш нещо любимо за слушане и втренчен в цялата гофрета да си мислиш как си гладен за този живот, как боли, как искаш, как нямаш, но никога не започвай да я нагъваш цялата. Ще се задавиш просто. А е толкова вкусна на хапки.

Грипна ваканция.

Йес, пуснаха ни грипна ваканция. Не, не си мислете, че съм от младежите, чакащи вакнция, за да се направят "на говеда" дето се вика. Точно обратното, чаках ваканция, пролука от свободно време, защото съм затрупан от задачи свързани с бъдещето ми. Това е удобен момент за мен да се съсредоточа само и единствено върху Историята и БЕЛ-а, които са ми от изключителна важност за кандидатстването. Да, правилно ме разбрахте, ще уча дори ваканцията и то доста по-сериозно и съсредоточено. Една седмица без странични (безполезни за момента) натоварвания със специални предмети. Екстра!

.........

Две смислени клипчета.

Насладете се. Замислете се!

Всеки сам решава...

Победителят вярва, че ние създаваме съдбата си.

Загубенякът вярва, че съдбата създава нас.

Победителят мисли: “Има какво да науча от всекиго”.

Загубенякът мисли: “Всички са по-зле от мен - няма какво да науча от тях”.

Победителят държи на сериозните неща и прави компромиси с дреболиите.

Загубенякът държи на дреболии и прави компромиси със сериозните неща.

Победителят вижда във всеки проблем решения.

Загубенякът вижда във всяко решение проблеми.

Победителят използва тежки аргументи и безобидни думи.

Загубенякът използва безобидни аргументи и тежки думи.

Победителят казва, когато сгреши: “Моя грешка”.

Загубенякът казва, когато сгреши: “Не съм аз виновен”.

Победителят се учи от грешките си, когато прави нещо.

Загубенякът се учи да не прави грешки, като не прави нищо.

Победителят казва: “Нека ти помогна”.

Загубенякът казва: “Това не е моя работа”.

Победителят казва: “Може да е трудно, но е възможно”.

Загубенякът казва: “Може да е възможно, но е трудно”.

Победителят винаги има план за действие.

Загубенякът винаги има извинение за бездействие.

Победителят казва: “Трябва да направя нещо”.

Загубенякът казва: “Трябва да се направи нещо”.

Победителят се грижи нещата да се случват.

Загубенякът оставя нещата да се случват.

Победителят има мечти.

Загубенякът има кроежи.

Потребителят се труди, за да победи.

Загубенякът иска да победи, без да се труди.

Победителят казва: “ПостигнахМЕ го”.

Загубенякът казва: “Постигнах го”.

Победителят изповядва философията “Не прави на другите каквото не искаш да направят на теб”.

Загубенякът изповядва философията “Направи го на другите, преди те да са го направили на теб”.

Победителят вярва, че начинът той да спечели е като всички спечелят.

Загубенякът вярва, че начинът той да спечели е като другите изгубят.

Победителят дава повече, отколкото взема, без да прави сметки.

Загубенякът смята, че победител е който взема повече, отколкото дава.

Браво за превода на Григор. Прегледайте цялата статия тук.
 А ето и от мен, една стара статия за победителя - http://suchamixture.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html