Recent Posts
събота, 26 декември 2009 г.
Happy Moo Year
неделя, 13 декември 2009 г.
гледайте Peaceful Warrior
Тихият /мирният/ войн. Интересно име, макар според мен да не е най-доброто за този филм. Ще запазя аргументите за себе си. Все пак очакванията ми за продукцията се потвърдиха. Загледах филма с идеята да вникна в смисъла му и да си извадя някаква поука (както в прочем, напоследък, към всеки филм тръгвам с тази нагласа). Странното е, че това беше един от малкото (да не кажа единствения) филми, от които не можах да определя една точна и правилна поука, накрая бях доста объркан, нещо, което е ново за мен.
За филма прочетох в някакъв друг блог (съжалявам, но не запомних името), от който разбрах, че има и книга. Създаден по истински случай, името и описанието във въпросния блог ме грабнаха от първия прочит.
Младо момче, гимнастик, изключително надарен и отдаден на спорта полага неимоверни усилия за предстоящо състезание. Той е добре познатия ни тип "мачо" от другите филми. Всяка вечер с различна девойка, търсен младеж, идеалът на компанията. На какво ви намирисва? На празнота. Една вечер, безсънна вечер, той отива да пазарува в близкия магазин, където е посрешнат "странно" от един видимо 50-60 годишен "дядка". Странен от начало той събужда интерес в нашето момче. В последствие така и не се разбира какъв е, кой е и защо е този "дядка", но наистина споделя интересни и доста философски, мъдри неща с момчето, което след моторна катастрофа и множество телесни поражения се съвзема и все пак отива на мечтаното състезание.
Да, краят е доста объркващ, бих казал не само краят, за да разбереш нещата, които се извеждат като тези, може би трябва повторно гледане, но наистина смятам, че филмът е добра храна за търсещата мъдрост душевност :Р.
Гледайте го!
събота, 12 декември 2009 г.
вторник, 8 декември 2009 г.
себе си
Е.Къмингс някога е написал:"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."
До къде стигнахте с битката ?
До къде стигнахте с битката ?
понеделник, 23 ноември 2009 г.
общото между двете игри
Представете си, че човека говори за живота. Колко приятно се връзват нещата. Изглежда май наистина всичко е стратегия :)
неделя, 22 ноември 2009 г.
готовите пожелания
Успех.
неделя, 15 ноември 2009 г.
500 days of summer
Според мен, не е точно така, мойто мнение е, че няма случайни неща на тоя свят, но пък във филма открих няколко интересни заключения и хрумки, които поне на мен ми харесаха.
Филмчето става за една свободна вечер, може да си извадите някои умни заключения, знае ли човек. Гледайте го, ако си падате по "странните" типажи :).
събота, 14 ноември 2009 г.
DJ
Бях доста зает тази седмица, макар че бяхме ваканция. Имах куп неща за отмятане свързани с даскалото, а отделно се подготвях за изява. Вчера ми се отдаде възможност да пускам в един клуб. Бяхме аз и още двама DJ-и, без значение имената, важното беше, че се държаха доста земно и приятелски настроени към мен, което едновременно ме учуди и зарадва :). Естествено, събитието беша "хаус парти", пускахме Progressive и Tech основно. Аз ги подгрявах от 22:00 до 00:30. Хората, които се бяха събрали се раздвижиха, кефеха се, което естествено, беше и моята основна цел. Направих си кефа, почешах си крастата да пускам в по-голям клуб и сега се надяваме все по-често да ми се отдава тази възможност, защото да радваш хората, те да ти се радват на теб и музиката, която пускаш...е няма по - готино нещо! :)
петък, 6 ноември 2009 г.
гофрета
Представи си, че животът ти е една гофрета. Огромна гофрета, на която не й виждаш края. Сега веднага забрави представата си за цялата гофрета и се фокусирай върху квадратчето пред теб. Или отстрани. Ако щеш и назад. Но само едно квадратче, никога повече от едно. Пълно с шоколад, със сладко от малини, все тая. Съсредоточи се върху квадратчетата от голямата гофрета и нагъвай. Лакомо. Без апетит. Един път така, един път инак, все тая. Дали боли по-малко? Не знам. Точно там е работата. Концентриран само върху квадратчето, не искаш и да знаеш какво става с цялата гофрета. Хапваш си и мислиш само за него и оставаш концентриран върху живота си някак, защото си знаеш, че ако само за миг погледнеш отгоре и се помъчиш да обгърнеш всичко, ще се почуствам все едно си преял с шоколад, или сладко, няма значение.
Искам да кажа - keep it simple. Ако не успяваш (а то винаги ще има моменти, в които няма да успяваш), винаги можеш да си сипеш една чаша Бейлис (като начало), да си пуснеш нещо любимо за слушане и втренчен в цялата гофрета да си мислиш как си гладен за този живот, как боли, как искаш, как нямаш, но никога не започвай да я нагъваш цялата. Ще се задавиш просто. А е толкова вкусна на хапки.
Искам да кажа - keep it simple. Ако не успяваш (а то винаги ще има моменти, в които няма да успяваш), винаги можеш да си сипеш една чаша Бейлис (като начало), да си пуснеш нещо любимо за слушане и втренчен в цялата гофрета да си мислиш как си гладен за този живот, как боли, как искаш, как нямаш, но никога не започвай да я нагъваш цялата. Ще се задавиш просто. А е толкова вкусна на хапки.
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
Грипна ваканция.
Йес, пуснаха ни грипна ваканция. Не, не си мислете, че съм от младежите, чакащи вакнция, за да се направят "на говеда" дето се вика. Точно обратното, чаках ваканция, пролука от свободно време, защото съм затрупан от задачи свързани с бъдещето ми. Това е удобен момент за мен да се съсредоточа само и единствено върху Историята и БЕЛ-а, които са ми от изключителна важност за кандидатстването. Да, правилно ме разбрахте, ще уча дори ваканцията и то доста по-сериозно и съсредоточено. Една седмица без странични (безполезни за момента) натоварвания със специални предмети. Екстра!
вторник, 3 ноември 2009 г.
четвъртък, 29 октомври 2009 г.
понеделник, 26 октомври 2009 г.
Всеки сам решава...
Победителят вярва, че ние създаваме съдбата си.
Загубенякът вярва, че съдбата създава нас.
Победителят мисли: “Има какво да науча от всекиго”.
Загубенякът мисли: “Всички са по-зле от мен - няма какво да науча от тях”.
Победителят държи на сериозните неща и прави компромиси с дреболиите.
Загубенякът държи на дреболии и прави компромиси със сериозните неща.
Победителят вижда във всеки проблем решения.
Загубенякът вижда във всяко решение проблеми.
Победителят използва тежки аргументи и безобидни думи.
Загубенякът използва безобидни аргументи и тежки думи.
Победителят казва, когато сгреши: “Моя грешка”.
Загубенякът казва, когато сгреши: “Не съм аз виновен”.
Победителят се учи от грешките си, когато прави нещо.
Загубенякът се учи да не прави грешки, като не прави нищо.
Победителят казва: “Нека ти помогна”.
Загубенякът казва: “Това не е моя работа”.
Победителят казва: “Може да е трудно, но е възможно”.
Загубенякът казва: “Може да е възможно, но е трудно”.
Победителят винаги има план за действие.
Загубенякът винаги има извинение за бездействие.
Победителят казва: “Трябва да направя нещо”.
Загубенякът казва: “Трябва да се направи нещо”.
Победителят се грижи нещата да се случват.
Загубенякът оставя нещата да се случват.
Победителят има мечти.
Загубенякът има кроежи.
Потребителят се труди, за да победи.
Загубенякът иска да победи, без да се труди.
Победителят казва: “ПостигнахМЕ го”.
Загубенякът казва: “Постигнах го”.
Победителят изповядва философията “Не прави на другите каквото не искаш да направят на теб”.
Загубенякът изповядва философията “Направи го на другите, преди те да са го направили на теб”.
Победителят вярва, че начинът той да спечели е като всички спечелят.
Загубенякът вярва, че начинът той да спечели е като другите изгубят.
Победителят дава повече, отколкото взема, без да прави сметки.
Загубенякът смята, че победител е който взема повече, отколкото дава.
Браво за превода на Григор. Прегледайте цялата статия тук.
А ето и от мен, една стара статия за победителя - http://suchamixture.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html
сряда, 21 октомври 2009 г.
pr
Понеже съм в такъв период, в който все още съм на кръстопът, какво да избера да уча като студент, се поинтересувах малко от "ПиАр-а" или така нареченото "Връзки с обществеността" /public relations/. Оказа се, че професията е далеч от моите разбирания - върховете, които могат да се достигнат, не са особено високи; не се цени трудът на PR-ът; заплащането не е нещо особено; денят ти е зает с професията изцяло, което е малко досадно. Доста ме учудиха нещата, които прочетох, но пък казват, че професията имала като цяло "светло" бъдеще. Да видим. :)
Четете тук и тук.
вторник, 20 октомври 2009 г.
позиция
Станаха едни скандали в клас, (съ)ученици нападат учители, че не преподават, както трябва, не зачитат мнението им, не отговарят на въпросите им, че им държат груб тон.
Въобще кавга голяма, стигна се до класни ръководители, директори, шаш и паника. И всеки се прави на по-голям от другия, всеки има своите доводи, но пък, като че ли жаждата за блакански спор и байганьовска простащина надделяват и се тръгва по грубия път. Дори спор между самите съученици възникна - че едните били лицемери и говорели зад гърба на учителя, а нямали смелостта да им кажат мъките си директно. И докъто огньове горяха около мен, аз останах привидно спокоен. Много странно безразличен. Дори в един момент се зачудих въобще нормално ли е това - почувствах се един от тези лицемери, който хули зад гърба, но в отношенията си лице в лице с даскалите бях ангелче. Но пак слабо ме човъркаше този факт. Исках да кажа нещо, да се защитя, но не намерих точните думи и си замълчах.
Сега на свеж мозък, поразсъждавах няколко дни над тезата, че съм мишка и нямам смелостта да отстоявам правата си, когато и където трябва. И така изплуваха доводите, които са ми били тогава в главата, но сега чак успях да ги осъзная.
Първо - за мен е важно да имам позиция, да, но по-важен ми е бала, тъй като това е последната ми година в даскалото, а догодина ме чакат изпити. Нямам време да се захващам с излишни драми, спорове и тем подобни, тъй като това би било "-" в моя актив като ученик. Колкото и обективно да е оценяването, все пак всички сме хора и накрая на годината, учителя ще вземе в предвид поведението ми, малко или много. Ако за вас това е "лицемерие" или "страхливост", ок, за мен това е един вид тактика.
Второ - хубаво е преди да тръгнеш да спориш, да се вгледаш в действията си, които са довели до спорната ситуация. Дали в действителност виновният не си самия ти. Добре е, когато човек вижда нещата от различна гледна точка. Аз лично така бих постъпил, така според мен е редно, защото в конкретния случай не беше само учителката виновна, голяма вина имахме и ние...постоянно "бърбориме", то е нормално на човек да му писне. Но, ако това го бях казал на глас пред всички съученици, че именно ние сме виновни, едва ли щяха да ме разберат на момента, тъй като бяха прекалено афектирани и вглъбени в спора.
Трето - в крайна сметка там сме за да учим. Спорове от този тип са меко казано излишни. Че има учители драки, които постоянно си търсят причина да се заядат с теб, има ги, но в живота е пълно с такъв тип хора, ако им се обръща по-малко внимание, пестим толкова много енергия, която ако тръгнем да спорим, бихме изгубили безвъзвратно.
Според мен човек сам отговаря за действията си и никой няма право да държи сметка на другия. Всеки сам понася последствията си, което е интересното и гениалното в живота. Мислете преди да действате. Разглеждайте позицията си от други гледни точки. Позицията, която заемате сега, би могла да е решаваща за вас. И в крайна сметка, всички сме хора и да си "мишка" е част от всеки и всеки може да използва това си качество, както намери за добре, стига то да му носи дивиденти в живота. Това е. (:
Въобще кавга голяма, стигна се до класни ръководители, директори, шаш и паника. И всеки се прави на по-голям от другия, всеки има своите доводи, но пък, като че ли жаждата за блакански спор и байганьовска простащина надделяват и се тръгва по грубия път. Дори спор между самите съученици възникна - че едните били лицемери и говорели зад гърба на учителя, а нямали смелостта да им кажат мъките си директно. И докъто огньове горяха около мен, аз останах привидно спокоен. Много странно безразличен. Дори в един момент се зачудих въобще нормално ли е това - почувствах се един от тези лицемери, който хули зад гърба, но в отношенията си лице в лице с даскалите бях ангелче. Но пак слабо ме човъркаше този факт. Исках да кажа нещо, да се защитя, но не намерих точните думи и си замълчах.
Сега на свеж мозък, поразсъждавах няколко дни над тезата, че съм мишка и нямам смелостта да отстоявам правата си, когато и където трябва. И така изплуваха доводите, които са ми били тогава в главата, но сега чак успях да ги осъзная.
Първо - за мен е важно да имам позиция, да, но по-важен ми е бала, тъй като това е последната ми година в даскалото, а догодина ме чакат изпити. Нямам време да се захващам с излишни драми, спорове и тем подобни, тъй като това би било "-" в моя актив като ученик. Колкото и обективно да е оценяването, все пак всички сме хора и накрая на годината, учителя ще вземе в предвид поведението ми, малко или много. Ако за вас това е "лицемерие" или "страхливост", ок, за мен това е един вид тактика.
Второ - хубаво е преди да тръгнеш да спориш, да се вгледаш в действията си, които са довели до спорната ситуация. Дали в действителност виновният не си самия ти. Добре е, когато човек вижда нещата от различна гледна точка. Аз лично така бих постъпил, така според мен е редно, защото в конкретния случай не беше само учителката виновна, голяма вина имахме и ние...постоянно "бърбориме", то е нормално на човек да му писне. Но, ако това го бях казал на глас пред всички съученици, че именно ние сме виновни, едва ли щяха да ме разберат на момента, тъй като бяха прекалено афектирани и вглъбени в спора.
Трето - в крайна сметка там сме за да учим. Спорове от този тип са меко казано излишни. Че има учители драки, които постоянно си търсят причина да се заядат с теб, има ги, но в живота е пълно с такъв тип хора, ако им се обръща по-малко внимание, пестим толкова много енергия, която ако тръгнем да спорим, бихме изгубили безвъзвратно.
Според мен човек сам отговаря за действията си и никой няма право да държи сметка на другия. Всеки сам понася последствията си, което е интересното и гениалното в живота. Мислете преди да действате. Разглеждайте позицията си от други гледни точки. Позицията, която заемате сега, би могла да е решаваща за вас. И в крайна сметка, всички сме хора и да си "мишка" е част от всеки и всеки може да използва това си качество, както намери за добре, стига то да му носи дивиденти в живота. Това е. (:
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
събота, 10 октомври 2009 г.
tecktonik
Някой знае ли какво е тектоник? Всъщност и аз доскоро не знаех, дори въобще не бях чувал за това. Но днес, случайно или не, попаднах на клипчета в youtube, на младежи, движещи се като същества от друга планета, ръце, крака, глава и тяло се сливат в едно и така на, където си "завлачиш" ръката, натам те следват главата, краката и тялото, по един невероятен, извънземен и плавен начин. Наистина, изглежда толкова просто и ефектно, много красиво, но и доста трудно.
Тектоник е не само стил в танците. Хората го определят като начин на живот, начин на изразяване и показване пред останалите, начин да разпуснеш и да се позабавляваш. Стилът се оформя като суб-култура. Заражда се в Париж, Франция и набира популярност. Вече има стил на обличане, прически и кецки тип тектоник.
На вашето внимание:
Тектоник е не само стил в танците. Хората го определят като начин на живот, начин на изразяване и показване пред останалите, начин да разпуснеш и да се позабавляваш. Стилът се оформя като суб-култура. Заражда се в Париж, Франция и набира популярност. Вече има стил на обличане, прически и кецки тип тектоник.
На вашето внимание:
сряда, 7 октомври 2009 г.
Никакво
Напоследък нямам абсолютно никакво време да поддържам блога си в състояние, присъщо за "средностатистически" дневник. Подготовката за истинския живот върви с пълна пара, което до една степен ме радва, но от друга страна ме изтощава максимално. Нищо, нека ми е гадно, трябваше да взема по-ранни мерки. Все пак се надявам да се намира някакво време "по пътя", ей така по между другото, за блогчето. Мерси (:.
събота, 3 октомври 2009 г.
Филм: Vicky Cristina Barcelona
Вики Кристина Барселона разказва историята за две приятелки, Вики и Кристина, които заминават за Барселона и се влюбват в един мъж - художника Хуан Антонио. Вики е тази с по-широкия обхват на мислене, леко луда, изгаряща за живот. Кристина е пълната й противоположност - консервативна личност, слагаща завеса пред чувствата си, от страх да не изгуби това, което има. Не бих се втурнал в преразказване на цялата история, тъй като би ви се сторила доста пошла и безинтересна, тип латиноамерикански сериал, но личното ми мнение е, че ако обичате истории рисуващи цветните отношения между хората, определено това е филм за вас.
Нещото, което на мен ми се стори интересно е идеята да се покажат два коренно различни свята, колоритни по свой си начин, интересни и истински. Концепцията за връзката между хората, която не винаги трябва да бъде посредством истинската любов от филмите, е пресъздадена по един невероятен начин. Определено филмът рискува да се озове на една от двете противоположности - любим или мразен, изключвайки оценката "ммии не е лошо филмчето". Определено смели идеи и кадри, които ако сте човек на изкуството или просто обичате живота, бихте оценили подобаващо, с възхищение и бихте взели частичка от него за "собствено ползване".
петък, 2 октомври 2009 г.
четвъртък, 1 октомври 2009 г.
Pay It Forward
"Какво означава светът за вас?"
Наистина, питали ли сте се какво място заема светът във вашия мироглед? Аз не съм, или по-скоро не бях. Обикновено не обичам да се причислявам към групата хора, които от всеки филм правят собствена, лична трагедия и както се казва "се вкарват във филма", но "Предай нататък" наистина ме грабна.
Идеята за по-добър свят е представена по доста креативен и нестандартен начин от младо 11 годишно момче. Учителят му поставя за домашна работа да помисли върху идеята как той би променил света. С доста увлекателни думи, "даскала" заинтересова момчето, което доста бързо се запалва по идеята за "един не толкова гаден свят", създавайки уникален проект. Неговата идея е да помага на хората, по думите му - да направи "нещо голямо", правейки добрини за 3-ма човека, които от своя страна помагат на други трима, те предават щафетата на следващите и така нататък. Постепенно тази идея се разраства до такава степен, че става движение. Неподозиращото хлапе е поканено дори да заснеме клип, обяснявайки "домашното си", именно този момент от филма ме накара да си дам малко "храна" за размисъл на сивото вещество. За съжаление момченцето бива наръгано с нож от свой съученик.
Краят на филма е доста тежък, наистина, но остава онова горчиво чувство, което просто те задължава да помислиш върху въпроса "Какво е светът за теб?..." и производни подобни...
петък, 18 септември 2009 г.
Размисли и страсти: Начин на мислене
В последните 5-6 години непрестанно се водят свирепи спорове относно "поп-фолк" музиката и влиянието й като културно течение по "нашите земи". Знаете, че в процеса на пропагандиране, разпространяване, че и налагане на този жанр музика се оформиха две основни течения, които всъщност стоят в сърцевината на спора и до ден днешен.
Първото течение отстоява мнението, че музиката, наричана просто "чалга" е средство за прекарване на идеално време на маса/дискотека/парти/вкъщи. Според тях няма значение какво слушаш (разбирайте балада на Анелия или Кючек на г-н Шишарката...(ОМГ)), стига да ти доставя душевното удоволствие, което изпитваш, "плейвайки" любимите си "парчета", дори и долно откраднати и мааазно изпяти.
Второто течение, може би по-философското, от това, което съм си направил като извод, застава зад твърдението, че самата музика "затъпява" българския народ, тя не е само музика, ами е и култура на просташкото, селското и смешното дори поведение. Идеята е, че самата музика, текстовете и вида на певиците/певците са крайно провокиращи, просташки и глупави.
Това, което ме накара и аз да подхвана тази безкрайна тема е моето абсолютно възмущение от състоянието на народа ни. Червената лампичка светка неумолимо дами и господа. Според мен е време да се направи нещо по въпроса.
За радост (съжаление за някои) аз се причислявам към втората група, хейтърите. Последиците от това 7-8-9 годишно "чалга робство" са ОЧЕВАДНИ. Манталитетът и начина на мислене на българите е закърнял до такава степен, че изкривява пространството.Заразното, ограничено и допотопно мислене на средностатистическия български "чалгар" мина дори рекорда на Стефка костадинова на висок скок. Да, сигурен съм, че проблемът не е само чалгата, проблемите са пре-много, но според моето скромно мнение чалгизмът поражда повечето от тях.
Излишно е да коментирам плоските и безидейни текстове, породени от "гениалните мозъци", погрижили се думите "ти, ти си яка тупалка, дай да правим вземане, даване..." да се загнездят в глвите на всяка 14-15-16...годишна "кифла", наричаща себе си, да речем, "ГеРиТууУууУ". Всяка втора "гопойца" по улиците, където и да вървите, носеща дрехи комбинирани цветово в червено, зелено, лилаво и кафяво и смятаща себе си за "КвАРтАлНа ПриНцЕсКа", пре-спокойно може да бъде причислена към графата "безинтересна, плоска, надута, но без покритие поп-фолк фенка".
"Промиване на мозъци" май е точната дума. Не стига, че глупавото, с извинение, население избира само (с ударение на о-то) да слуша тази "помия", но и, видиш ли, всяка наша любима медия се опитва доста старателно да агитира към чалго-популяризиране. Примерите са стотици - Мария в Мюзик Айдъл, Слави Трифонов и неговата "академия за чалгари", Сашка Васева в предавания на Нова ТВ от прайм тайм-а. АБСУРД!
И не само чалгата. Ами турските "хитови" сериали. Ама какво се случва тук? Пет века достойните българи са се борили, давали са живота си, живота на жените и децата само и само да се отърват от турската гнет и изведнъж се появява някаква телевизия БТВ и започва да ни натяква турски сериали от 2 до 6 часа. Възмутен съм, възмутен!
Първото течение отстоява мнението, че музиката, наричана просто "чалга" е средство за прекарване на идеално време на маса/дискотека/парти/вкъщи. Според тях няма значение какво слушаш (разбирайте балада на Анелия или Кючек на г-н Шишарката...(ОМГ)), стига да ти доставя душевното удоволствие, което изпитваш, "плейвайки" любимите си "парчета", дори и долно откраднати и мааазно изпяти.
Второто течение, може би по-философското, от това, което съм си направил като извод, застава зад твърдението, че самата музика "затъпява" българския народ, тя не е само музика, ами е и култура на просташкото, селското и смешното дори поведение. Идеята е, че самата музика, текстовете и вида на певиците/певците са крайно провокиращи, просташки и глупави.
Това, което ме накара и аз да подхвана тази безкрайна тема е моето абсолютно възмущение от състоянието на народа ни. Червената лампичка светка неумолимо дами и господа. Според мен е време да се направи нещо по въпроса.
За радост (съжаление за някои) аз се причислявам към втората група, хейтърите. Последиците от това 7-8-9 годишно "чалга робство" са ОЧЕВАДНИ. Манталитетът и начина на мислене на българите е закърнял до такава степен, че изкривява пространството.Заразното, ограничено и допотопно мислене на средностатистическия български "чалгар" мина дори рекорда на Стефка костадинова на висок скок. Да, сигурен съм, че проблемът не е само чалгата, проблемите са пре-много, но според моето скромно мнение чалгизмът поражда повечето от тях.
Излишно е да коментирам плоските и безидейни текстове, породени от "гениалните мозъци", погрижили се думите "ти, ти си яка тупалка, дай да правим вземане, даване..." да се загнездят в глвите на всяка 14-15-16...годишна "кифла", наричаща себе си, да речем, "ГеРиТууУууУ". Всяка втора "гопойца" по улиците, където и да вървите, носеща дрехи комбинирани цветово в червено, зелено, лилаво и кафяво и смятаща себе си за "КвАРтАлНа ПриНцЕсКа", пре-спокойно може да бъде причислена към графата "безинтересна, плоска, надута, но без покритие поп-фолк фенка".
"Промиване на мозъци" май е точната дума. Не стига, че глупавото, с извинение, население избира само (с ударение на о-то) да слуша тази "помия", но и, видиш ли, всяка наша любима медия се опитва доста старателно да агитира към чалго-популяризиране. Примерите са стотици - Мария в Мюзик Айдъл, Слави Трифонов и неговата "академия за чалгари", Сашка Васева в предавания на Нова ТВ от прайм тайм-а. АБСУРД!
И не само чалгата. Ами турските "хитови" сериали. Ама какво се случва тук? Пет века достойните българи са се борили, давали са живота си, живота на жените и децата само и само да се отърват от турската гнет и изведнъж се появява някаква телевизия БТВ и започва да ни натяква турски сериали от 2 до 6 часа. Възмутен съм, възмутен!
неделя, 13 септември 2009 г.
Мъдрост: Урок за живот...
Тези стихове са написани от момиченце, което умира от рак в една болница в Ню Йорк.
Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш.
и кажеш”здравей”.
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката ...
Преди да спре песента.
Помощ: To Do Lists
To Do Lists, или така наречените "списъци със задачи" съществуват още от древността, когато нашите пра-деди са рисували по пещерите. Тяхната основна задача била да си набавят храна и да оцеляват в тежките условия и доста често те го изобразявали използвайки древни пособия.
В днешни дни "списъците със задачи" са неизменна част от ежедневието на всеки един мениджър, директор, бизнесмен, ученик или студент, който цени времето си и рационалното му използване.
Но едва ли, съставянето и изпълнението на един такъв списък е толкова лесно, особено, ако за първи път заставаш над белия лист, с идеята да си разпределиш задачите според свободното време, с което разполагаш. За целта изготвям малко "ръководство" във помощ на вас и на мен, с основната цел да улесня максимално "направата" на собствен списък със задачи, давайки ви няколко съвета и идеи.
Изготвяйте списък със задачи всяка вечер.
Интересното е, че първото нещо, което трябва на направите през деня, не е да съставите вашия списък, той би трябвало вече да ви чака на бюрото. Все пак има много по - важни неща - да си измиете зъбите, да пиете едно ободряващо кафе и т.н. :)
Писането на списък със задачи в края на (работния) деня има няколко плюса. Първо, освобождавате се от задължението да го напишете на следващия ден и от загуба на ценн време. Второ, и по - важно, имате по - голям "ъгъл" на виждане върху цялостния процес на работа и исканите резултати.
Имали ли сте дни, в които сте си казвали "И днес нищо не направих...". Напишете утрешния списък със задачи и определено ще се почувствате по - добре.
Планирайте предварително!
Очертава ви се дълъг период осеян с трудни задачи? Може би сега е момента да го планирате и да започнете възможно най - скоро изпълнението му.
Прегледайте днешните задачи. Ако са останали неизпълнени такива, може би помислете върху преместването им за по - удобен момент.
"Червените задачи" трябва да се изпълнят днес, без значение от обстоятелствата.
Използвайте цветове за оценка на приоритетите ви. Оцветявайте в червено задачите, които са неотложни или важни за процеса на работа и постигането на поставените цели. Подчертавайте с оранжево или жълто, задачите, които биха могли да бъдат отложени при определено стечение на обстоятелствата и в зелено, задачите, който нямат голямо значение за развитието ви и това на вашия бизнес и не биха били проблем да се изпълнят в по - удобен период от време.
Всяка вечер, след като запишете списъка си със задачи, прегледайте го повторно и оценете отделните идеи с точки от 1 до 3. По този начин определяте цвета и важността на задачата. Хората имат различни критерии за оценяване. За някои това са задачите, от които биха могли да изгубят или спечелят пари, за други са семейните ценности и т.н.
Преглеждайте задачите от изминалите списъци. Ако откриете неизпълнена задача, пренесете я в утрешния списък, но непременно с по-висок приоритет!
Go Digital
Както споменах в началото на статията, нашите пра-деди били принудени да рисуват и пишат своите бележки върху стените на пещерите. За щастие с течение на времето и развитието и модернизирането на съвременния свят хората откривали нови и нови възможности за "напомняне" на отделните цели, идеи и задачи за изпълнение.
В днешни дни разработчиците ни предлагат доста интересни, полезни и различни по своята същност органайзери и електронни бележници. Плюсовете от това да си водиш списъка в интернет пред това да пишеш на хартия са не малко. Винаги имате възможност да редактирате, добавите и зачеркнете определени задачи, да ги преместите за друг период от време, да бъдете максимално "гъвкави" в разпределянето им. Винаги бихте могли да погледнете и да направите справка със задачи, които сте си поставяли преди седмица, месец, дори година назад.
За целта идеални он-лайн идеи са TODOIST и Remember The Milk.
Изпробвайте различни органайзери и To Do сайтове, докъто не намерите идеалния за вас. За едни даден продукт може да е перфектното решение, докъто за други не би бил достатъчно полезен и удобен!
Важно е да запомните, че доста често се случва появата на непредвидени обстоятелства или задачи, които биха променили вашия списък. Винаги "оставяйте място" за неочаквани събития, породени от процеса на работа на работното място.
четвъртък, 10 септември 2009 г.
понеделник, 7 септември 2009 г.
Летни кецове зимно време.
Осъзнавате ли всъщност, колко е важно да знаете как да продавате? Да знаете, как да обедите отсрещния, човек, че вашият продукт е точното попадение за него и си струва да жертва някой друг лев, инвестирайки в нещо обикновено, което Вие сте му представили като нещо велико.
Нека предположим, че сте собственик на доста луксозен магазин за обувки. Продавате маркови кецове. Вие и вашият магазин сте "марка" на мястото, което търгувате, но на ъгъла отсреща се намира конкуренцията Ви. Лъскав първокласен магазин, маркови кецове подобни като тези във вашия магазин, със сходни цени.
9:00 часът сутринта идва първият клиент за деня. Доста отворен, приказлив младеж на възраст около 16-17 години, руса коса, средно висок, протъркани дънки под коляното, семпъл сив т-шърт и поувехтяли кецове. Приближава се до вас и светкавично Ви задава въпрос - " Здравейте, бих искал да знам, как бихте постъпили, ако трябваше да ме убедите да си купя от вас кецове, като отсреща има същите на същата цена? "
Отговорът Ви вероятно би бил " Нашите кецове са оригинални, с гаранция...пауза...пауза...можеш да разгледаш, тук имаме и други модели... ". Момчето Ви благодари и си тръгва. Оставате си Вие и кецовете, чакащи по-благоразположен клиент.
Схващате ли. Думичката е уникалност. Какво би казал продавачът отсреща на същото това момче? - е, ще трябва да ви разочаровам, но то ще получи идентичен на вашия отговор. За това, открийте нещото, което прави стоката ви единствена. Дори да е трудно първоначално, това е цената, която трябва да заплатите, за да спечелите някой друг лев и да продавате стоката си дори на най-скептично настроените клиенти. Уникалното във вашата стока, би могло да е дори начинът, по който я продавате, по който говорите за нея .. Не успеете ли да намерите уникалния елемент в бизнеса ви, по- добре се откажете, нямате шансове.
Едно от нещата, които притежават богатите е именно умението да бъдат уникални - те и начинът, по който продават продукта си. Премислете как предлагате стоката си на клиентите и дали те ви чувстват като приятели (което, между другото, е болезнено важно за работата Ви.).
И нека кажем, че не само в бизнеса, но и в живота човек трябва да е уникален. Хората обожават това, умират за него, дори биха платили, за да са уникални. Уникалността е начин да бъдеш забелязан, да се откроиш, да изрзиш себе си, да бъдеш харесан. Именно това се цени от хората. Бъдете такива, вместо да бъдете просто усмихнат продавач, отидете по- далеч - предложете на клиентите си чаша сок, удобен стол, отделете им минутка за да им покажете каталог с най- новите си продукти, предложете им неща,които биха им отивали, дори направете им малък подарък - така печелите не само клиент, но и приятел, който ще се върне и следващия път, когато търси кецове.
Така, имайки предвид нещата, които споделих, може би следващия път бихте успели да продадете летни кецове зимно време :)
сряда, 2 септември 2009 г.
"Богатите най-често губят"
...се казваше в една книга. Там се цитира Саймън Реналдс, който твърди, че преуспелите губят много по-често от неудачниците. Но после добавя, че богатите и преуспели хора се различават от неудачниците в едно отношение: те непрекъснато се учат и работят за усъществяването на целите си докъто най-накрая ги постигнат.
Те осъзнават опасността от грешки и дори провали, очакват ги и не се притесняват от появата им, не ги приемат като негативно преживяване. Съзнават, че ако сте се провалили в миналото, това не означава, че същото непременно ще се повтори и в бъдещето. От друга страна тези хора разбират, че минал успех не значи непременно вечен успех. Човек винаги, непрекъснато трябва да работи върху себе си, да се опитва да подобри качествата си, не само личните но и на своя бизнес.
Но не само работата, но и живота ни поднася трудни моменти, провали и разочарования. Такива неща се случват постоянно и това не би трябвало да бъде притеснение за никой. Нещата се променят, възникват проблеми, хора напускат - всичко това означава, че трябва всекидневно да се борите с проблемите, които ви се предоставят.
Как именно преодолявате препядствията е онова, което ще ви разграничи от неудачниците. Как се справяте със стреса, напрежението, когато нещата не вървят добре.
Трудно е, но е много важно да го направите. Продължавайки напред, вие си осигурявате още една възможност да постигнете успеха, към който сте се стремили. Ако се откажете, никога няма да успеете.
неделя, 30 август 2009 г.
Webit `09
Днес попаднах на реклама по телевизията на Уебит. Става въпрос за изложение в НДК, което ще се проведе от 7 до 8 октомври тази година. Доколкото разбрах от самата реклама и от сайта им, ще има лекционни зали, където утвърдени имена в бизнеса и маркетинга ще говорят за управление, реклама, дизайн, уеб, СЕО, мениджмънт, въобще всичко свързано с е-бизнеса и е-маркетинга. За жалост цялата екстра е платена като цените варират от 30 до 525 евро в зависимост от програмата, която изберете.
Трийсет и шест лични правила
Всъщност много е лесно да бъдете победители. Просто решете да го направите и след това започнете да извършвате печелившите действия.
Лошите навици, които за съжаление всеки от нас притежава не изчезват просто така. Трябва да ги замените с печеливши навици. Това може да е трудна и неприятна работа през първия месец.
Запитайте се дали наистина желаете да постигнете целите, за които сте мечтали. Ако отговорът е положителен и вие сте сигурни, че е така, вземете мигновено решение да заживеете успешен живот. Заемете се да превърнете личните си правила в ежедневни навици и то безусловно.
Лошите навици, които за съжаление всеки от нас притежава не изчезват просто така. Трябва да ги замените с печеливши навици. Това може да е трудна и неприятна работа през първия месец.
Запитайте се дали наистина желаете да постигнете целите, за които сте мечтали. Ако отговорът е положителен и вие сте сигурни, че е така, вземете мигновено решение да заживеете успешен живот. Заемете се да превърнете личните си правила в ежедневни навици и то безусловно.
Трийсет и шест лични правила за успех
Знание:
1. Упражнявайте се упорито за да постигнете съвършено изпълнение.
1. Упражнявайте се упорито за да постигнете съвършено изпълнение.
2. Бъдете отворени за новото.
3. Бъдете гъвкави.
4. Работете непрекъснато върху собственото си самоусъвършенстване
Посока:
3. Бъдете гъвкави.
4. Работете непрекъснато върху собственото си самоусъвършенстване
Посока:
5. Мечтайте смело.
6. Придобийте ясно чувство за посока.
7. Поставете си цели и ги запишете.
Уникалност:
8. Бъдете уникални.
8. Бъдете уникални.
Помощ:
9. Свържете се с подходящите хора.
10. Искайте помощ.
Концентрация:
11. Усъвършенствайте се в едно нещо.
12. Не вършете няколко неща едновременно.
Оптимизъм и вяра:
13. Бъдете оптимисти.
14. Мислете положително.
15. Вярвайте в себе си.
Лични ценности:
16. Създайте си стабилна лична ценностна система.
17. Посветете се на служба на другите.
18. Бъдете честни към себе си и към околните.
19. Давайте първи
Страст и всеотдайност:
20. Правете това, което обичате.
21. Създайте си нагласа на работохолици.
22. Бъдете упорити.
23. Посветете се изцяло на това, което правите.
24. Бъдете търпеливи.
25. Платете цената предварително.
26. Изработете си навици на самодисциплина.
Риск:
27. Поемайте рискове.
Отговорност:
28. Поемайте отговорност.
Провал:
29. Не се отчайвайте от провалите
30. Знайте, че не сте съвършени.
31. Приемайте повратностите на съдбата.
32. Бъдете гъвкави и издръжливи.
33. Падайте, но не оставайте долу.
Неотложност:
34. Вземайте бързо решение.
35. Създайте си авторитет на личност, която не отлага решенията си.
Заетост:
36. Работете за себе си.